Толкова сълзи, толкова болка… те ме направиха толкова безчувствена.

Добавен преди 10 години

Не искам никой повече да ме обича.
От много обичи приличам на решето.
От днес нататък искам безразличие…
И да боли, ще преболява леко.
От днес нататък искам самотата си.
Не я населвайте с измислени любови.
Не искам никой да пробутва чудесата си.
Аз помня ябълката. И отровата.
Така че, сбогом. Беше ми приятно.
Театърът на чувствата ви е прекрасен.
(Възпитана съм просто… не е вярно…)
И все пак знам, че няма да намразя.
А просто тихичко ще си отида.
Къде - не питайте. И аз не зная.
А който трябва някога да ме обикне, ще ме намери.
И ще се познаем.

Добавен преди 10 години

Всяка вечер ти пиша… пиша, пиша цяла нощ… зная, че няма да стигнат до теб, но пиша… вече изгубих бройката на всички писма, изгубих бройката на всички пъти, когато ти казах, че те обичам, тук… в листите, които няма да искаш да прочетеш никога…

Добавен преди 10 години

Искаше тя да е щастлива и убеждението му, че ако се разделят той няма да знае дали е щастлива или не, най-неочаквано затръшваше резето на последната врата по пътя към раздялата, след като всички останали бяха широко отворени. После избърсваше от очите й сълзите, пролети по негова вина, пропъждаше всички протести на отчаяние и безнадеждност точно в онзи момент, когато тя се отказваше от всякакви надежди, и тяхната агония продължаваше.

Добавен преди 10 години

Може би вече не си спомняш за мен, въпреки това аз още те чакам. Отказах да си отида, за да може един ден, ако решиш да се върнеш, да ме намериш отново. Затова все стоя на същото място, в същия град, с все същите хора. За да може щом се върнеш, всичко да си е същото, да бъде сякаш, че е вчера и няма вече да се разделим. Може би искам твърде много, но все забравям, че между нас е свършено, че никога няма да се върнеш, че изобщо не ме обикна. Защото все забравям, че само аз обичах…

Добавен преди 10 години