Бягаме, надявайки се, че ще успеем да заличим любимите същества от сърцето или оставаме при тях, докато напълно ни разрушат. В единия случай - стоиш, докато напълно изчезнеш, а в другия - бягаш, докато напълно станеш друг.

Радослав Гизгинджиев

Добавен преди 10 години

Аз изпращах любовта си на някъде, а тя се завръщаше освирепяла; с червени очи и ме разкъсваше!

Радослав Гизгинджиев

Добавен преди 10 години

Едва сега, след като си тръгнах, почувствах огромността на случилото се. И колкото повече се отдалечавам от теб, толкова повече ме изпълва твоето присъствие. Всеки миг преживявам наново като за пръв път. И всеки миг става силен, наситен с нови тонове. Колкото повече се отдалечавам от тебе, толкова по-близо ида до теб.

Блага Димитрова

Добавен преди 10 години

Бих искала да мога да те мразя,
за да си спомня как съм те обичала.
Но днес ми е утихнало и празно,
и пълно до небето с безразличие.
Не ми звучиш във мислите. Изобщо.
Не ми се плаче даже…Изумително.
Дори не те сънувах снощи.
Дори не се опитах да опитам.
Успя, все пак, да ме направиш силна.
Почти безчувствена. Почти цинична.
Но не по принцип, а към миналото.
В което, щом се върна, те обичам.

Добавен преди 10 години

Какво друго? Тя е красива. Никога няма да се умориш да я гледаш. Нито пък се налага да се тревожиш дали не е по-умна от теб, защото със сигурност е така. Обичам я. Такъв късмет е, Ван Хутен, че я обичам. Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - само можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е доволна от своя.

Джон Грийн

Добавен преди 10 години