Един мъж наказал 3-годишната си дъщеря, задето унищожила ролка златиста хартия. Парите не стигали и мъжът много се ядосал, когато детето се опитало да украси с нея една кутия и да я сложи под коледната елха. На следващата сутрин обаче малкото момиче му занесло кутията и му казало, че това е подарък за него.
Мъжът се засрамил от гнева си предишната вечер. Той обаче избухнал отново, когато видял, че кутията е празна.
- Не знаеш ли, че когато правиш подарък, вътре трябва да има нещо.
Малкото дете го погледнало с насълзени очи и промълвило:
- Но тя не е празна, татко. Аз сложих вътре целувки. Всички са за теб.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал детето си и го помолил за прошка. Не след дълго момиченцето починало при катастрофа.
Оттогава бащата държал златната кутия до леглото си и дълги години всеки път, когато бил отчаян, отварял кутията и вземал една от целувките, сложени там от детето му.
Всеки от нас притежава по една златна кутия с целувки, подарени му от децата, семейството или приятелите му. На този свят няма по-ценна собственост от нея.
Някои неща не можем никога да върнем:
камък, хвърлен в океана, изречена дума, удобен момент за действие, обичан човек, който си е тръгнал, и приятелство, което е приключило.

„Скритият дар“ - Джериес Авад.