Цитати за мъката
Намълча ли се? Аз оглушах от тишината… на онези нощи, в които чаках и не спях. А ти? Мълчи ли ти се още? Сега ти подарявам тишината. Натрупала съм я в себе си. Огромна. Вземи я цялата. За спомен. Изслушай я. Да чуеш как болях. И как се пълнех с празноти и бездни. А после се научих да мълча…
Подобни цитати
Защо когато човек признае истината винаги боли и всичко се обърква?
Защо когато скриеш истината отново боли?
Защо и по двата начина боли толкова много?
Има ли решение за това или няма?
Помислих:
- От това ме е страх - загубих нещо важно и не мога да го намеря, а имам нужда от него.
Джон Грийн
Решил от огъня да се избавя, в морето скочих и сега се давя…
Шекспир
Отново съм сама. На повече от хиляда мили от дома. Нямам посока, нямам причина, нямам друга цел, освен да намеря себе си по време на това пътуване. Никога не съм си представяла, че ще се реша да го започна. И ме е страх. Обаче трябва да го направя. Трябва, защото имам нужда от това време да бъда сама, далеч от всичко там, у дома, което в крайна сметка ме доведе тук. Най-накрая отново се съвземам и се отдалечавам от високите витрини, за да си намеря място.
Редмерски
Хората сме толкова жалки…
Страхуваме се, да изречем на глас какво желаем, какво ни липсва, за кого мислим преди да заспим, и коя е първата ни мисъл, когато се събудим… Задоволяваме се с отговорите "Времето лекува.", или "И това ще мине."
Обаче това съвсем не е така, няма да мине, времето не лекува. Колкото повече неща зачеркваш и отричаш от живота си, толкова повече се събира ли събира, и когато един ден се срещнеш лице в лице с всичко, което си оставил в миналото, просто недовършено, осъзнаваш, че времето не те е излекувало, а напротив - наказвало те с това да бъдеш сам.