Да бъдеш себе си в свят, които постоянно се опитва да те превърне в някой друг е най-голямото постижение.

Ралф Емерсън

Подобни цитати

Да бъде хлябът бял - не е достатъчно.
Да имаме коли - не е достатъчно.
И жилища да имаме - не е достатъчно.
И светлина да имаме - не е достатъчно.
Да имаме пари - не е достатъчно.
И почести да имаме - не е достатъчно.

Достатъчно е да не се срамуваш от думите си вчерашни.
Достатъчно - ако не съжаляваш за днешните дела.
Достатъчно е да умреш без страх, че угояваш червеи.
Достатъчно - ако спокойно казваш "не" и "да".
Достатъчно е, ако можем да гледаме децата си в очите.
Достатъчно е, ако вярваш макар, че недостатъчно постигнал си мечтите.
на земните си дни - защото, запомни:
да бъде хлябът бял - не е достатъчно.

Стефан Цанев

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат

Накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Само в сърцето на друг можеш да видиш себе си!

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат

Просто е

На мен ми стигат простите неща,
които Бог на пътя ми е сложил -
паница леща, изворна вода
и топла длан в студеното ми ложе.
Да ме посреща всяка пролет с цвят,
да стъпвам боса върху орна нива…
Не искам чудесата ти, о, свят -
на мен и простотата ми отива.
Додето има в къщата ми жар
и на гърба си нося топла риза,
не ми е нужен пътят за Дакар,
ни Лувъра, ни кулата на Пиза.
Нали за първи път проплакваш гол,
понякога и в сламена постеля…
А след това е просто - хляб и сол…
И жив човек до теб - да ги споделяш…

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат

ПОТОКЪТ СТЕНЕ В ДОЛИНАТА…

Потокът стене в долината,
отеква спомен в всеки звук -
тук нявга двамата със нея
пристъпвахме един до друг.

Валеше тихо, едностайно,
но нас опил бе дивен чар
пред радост първа - щастие незнайно,
пред първа пролет - първи жар.

Ала на устни не изгрея
с години чаканата реч,
че бяхме близко двама с нея
и пак безкрайно надалеч.

ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат

ЕЛА!

Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти - свеж момински дъх,
на юга съживителния лъх,
зефир посред цветя заспал.

Ела, денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведена над мен,
ела и дъхай в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце -
в таз лунна нощ, под звездни небеса.

ПЕЙО ЯВОРОВ

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат