Цитати за мъката
Самотата е болка, тишина, чувство, че нищо не си струва, няма смисъл… Кога разбираме, че сме самотни? Когато просто няма никой, който да ни каже, че не сме такива!
Подобни цитати
Заради нечие щастие, друг бива нещастен. Все така се получава нали? Или си наранен, или ти нараняваш… и пак, която и роля да си избереш ще бъдеш нещастен.
С първата ни целувка се почувствах най-голямата щастливка на света, а с последната почувствах тъгата на целият свят…
Това ли е сезонът на тъгата?
Когато свършва всеки летен зов?
А птиците отлитат в необята,
отнасяйки със себе си любов?
Така ли свършват всички сини сънища,
а после се подменят с ветрове?
Пък аз рисувам своето завръщане…
Пътувам път, незнайно накъде…
И зная, че листата са усмивки,
танцуващи към нечие небе.
И с всяка стъпка ставам все по-чиста –
играещо под слънцето дете,
понесло своите мечти и думи,
които вятърът ще претвори във песен…
Сезонът не е тъжен, чу ли?
А просто тих. И просто есен.
Едно от най-ужасните чувства е да чуваш, и видиш нещо което те убива отвътре, а да се налага да се правиш, че не ти пука…
Сутрин се събуждах с огорчение. Всеки малък спомен ме разплакваше. До закуската, вече се бях запитала поне десетки пъти: "Къде си? С кого си? Как си?" След обяда, вече си отговарях: "На сигурно място. С човек, който те прави щастлив." И някак ми ставаше по-добре. До вечерята вече се усмихвах. Излезех ли навън - цялата сияех. Но положех ли глава на възглавницата, сълзите рухваха от очите ми, а в главата ми кънтеше: "С нея".