Цитати за личността
Да обидиш някого е лесно -
опитай се да му благодариш.
Да намразиш някого е лесно -
опитай се да му простиш.
Избираш сам усмивка или сълзи,
и сам решаваш омраза или любов.
И детските мечти дали да смачкаш
или да ги превърнеш в своя цел,
не друг, а ти го правиш този избор,
не друг, а ти избираш своя свят.
Паднал си бил - ами изправи се!
От грешките си се учи.
но не превръщай ги в спирачки,
уроци са те най-добри.
Проблем си имал … - всички имат,
но малко хора по света
успяват думата проблем
с желание да заменят.
Обичай, смей се, извиси се
над всички дребни същества.
Бъди от хората, които знаят
че смисъла е в Любовта!
Подобни цитати
Какво следва? Не мога да разбера…
Какво става? Изглежда, просто ще почакам…
Какво следва? Моля ви, кажете ми…
Какво става? Пристрастявам се към това чувство…
Какво следва? Не мога да спра…
Какво става? Какво ми направи…
Какво следва? Нуждая се от това…
Какво става? Това е любов…
Какво следва? Трябва да ти я дам…
Какво става? Това е всичко, което искам…
Във всеки звяр се крие капка милост, във мен я няма, значи звяр не съм.
Благодаря за двете ти ръце!
За миговете нежност, споделена.
За топлия ти дъх, в мойте дробове,
достигнал всяка жила вкочанена.
Благодаря, че бе за мен лекарство!
Че душата ми от самота прогнила,
всяка вечер я лекуваше по малко.
И ето! Тя е пак усмихната и жива.
Благодаря ти! Исках да го знаеш.
А сега…върви! Върви, дошло е време.
Върви си просто! Нищичко не казвай.
Там е щастието ти - далеч от мене…
Пътуваме от онзи първи миг, когато дъх поели сме…
и ще пътуваме… до сетния си дъх.
Пътят избор ли е… какво значи избор…
Избори правим всеки ден, дори не ги и осъзнаваме…
Колко избори важни сме направили в неосъзнатост?
А когато осъзнатостта ни посети,
какъв е изборът… поправката възможна ли е… Въпроси…
До тук с въпросите за миналото време.
Въпросите за утре неактуални са.
А днес въпросите излишни са.
Защото има днес, има тук, има сега…
Днес и тук, щастлива се усещам…
Днес за нищо няма да си мисля.
Ще си свърша дейностите като примерен робот,
от ония, даже без изкуствения интелект.
Давам си почивка от мисли разнородни.
Сутринта, боса се разходих по тревата.
На роза се порадвах със усмивка.
Понечих да погаля ароматния й цвят и… убоде ме…
не разбрала намеренията ми добри.
Ей, сега разбрах…Днес ми е бодливо…
Защо боде ми? Защото пак с въпроси се оплитам?