Прегръдката е по-опасна от меча, защото срещу врага си човек се съпротивлява до сетен дъх, а приятелството приспива инстинкта му за самосъхранение.

Стефан Цанев

Добавен преди 10 години

Един ден ще имаш дете… и ще бъдеш обсебена от малкия живот, за който си отговорна. Ще се тревожиш, че всичко, което правиш е грешно и това е нормално. Ще мислиш само с какво да го храниш, къде да учи,… дали да учи цигулка или пиано. Но ще ти кажа една малка тайна. Няма значение. Дали детето ти е пианист или гениален математик, не е важно. Защото в края на деня, е важно дали детето ти е щастливо.

Добавен преди 10 години

Щастието, което човек очаква, понякога проваля щастието, което изживява.

Добавен преди 10 години

Не ме интересува как изкарваш прехраната си.
Искам да знам за какво те боли и дръзваш ли да мечтаеш да претвориш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува възрастта ти.
Искам да знам ще рискуваш ли да те помислят за глупак заради любов, заради мечти и заради приключението да си жив.
Не ме интересува кои планети се срещат с твоята луна.
Искам да знам дали си стигнал до сърцевината на собствената си печал, дали си се отворил от ударите на съдбата или си се затворил в себе си поради страх от болка! Искам да знам дали умееш да понасяш болка – моя или твоя собствена, без опити да я прикриеш, успокоиш или прогониш. Искам да знам дали понасяш радостта, била тя моя или твоя; ще можеш ли с лудешки танц в екстаза да се понесеш и да не ни предупреждаваш да бъдем по-внимателни, да бъдем реалисти или да помним ограниченията на човешката природа.
Не ме интересува истинска ли е историята, която ми разказваш.
Искам да знам дали би разочаровал другите, за да останеш верен на себе си; дали ще понесеш да бъдеш обвинен в предателство, за да не предадеш собствената си душа.
Искам да знам умееш ли да бъдеш верен и затова – достоен ли си за доверие.
Искам да знам умееш ли да виждаш красотата, дори и тя да не е красива всеки ден, и вдъхновява ли те Божието присъствие.
Искам да знам дали умееш да живееш с провала, мой и твой, да спреш на езерния бряг и да извикаш към сребърната месечина: Да!
Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш.
Искам да знам умееш ли след тъжна нощ да станеш – изнемощял, една голяма болка, и за децата да се погрижиш.
Не ме интересува кой си и как си стигнал тук.
Искам да знам дали ще се изправиш с мен в бушуващия огън без да побегнеш.
Не ме интересува къде, какво и с кого си учил.
Искам да знам каква е вътрешната ти опора, когато всичко друго се разпада.
Искам да знам умееш ли да бъдеш сам със себе си; наистина ли ти харесва компанията в самота.

Орая Маунтин Дриймър

Добавен преди 10 години

Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде…
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края…

Марио де Андраде

Добавен преди 10 години