Цитати за личността
Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж - роден, но не живял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него:
"Вижте, от туй е топло моето сърце!"
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скута,
и този немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска погледа си ням
и радвам се, че вътре има хора -
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил -
деца ли срещна - милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.
Дамян Дямянов
Подобни цитати
За всички очаквания - сами сме си виновни.
Такива като нас или остават завинаги заедно, или взаимно се унищожават…
Предавам ти короната си, дъще.
Преди да си я сложиш на главата
обаче, като майка аз съм длъжна,
със теб да поговоря за цената.
Най-важно е да знаеш, че в принцеса
не се превръщаш само по наследство.
Налага се и твоята намеса
за сбъдване на цялото вълшебство.
Пред стар човек водата се не гази,
на младия - ръката си подавай.
Богатството на друг да те не блазни!
Но по-добре и своето раздавай…
Усмивката е много важна, дъще!
Пред нея и най-злият се предава.
Добрата дума ще отвори къщи,
които никой не е посещавал.
Но своята глава сведеш ли ниско
пред завист, пред омраза и злорадство,
допуснеш ли двуличие наблизо -
ще падне като Троя твойто царство.
Короната в калта ще се търколи…
А втори път не може да я сложиш!
Дано обаче имаш силна воля
и цял живот достойно да я носиш!
Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното.
Джон Стайнбек
Няма да ме загубиш никога - прошепна тя през тясната маска… А знаеш ли защо?! Защото никога не си искал да ме задържиш…
Ерих Мария Ремарк