Вече не влизам в непознати треви… С малки стъпки вървя. И не бързам. Ако стъпя накриво може би ще боли… Затова в изгорялото стъпвам. Няма въглени вече, но вървя предпазливо, ако правя големите крачки, броя първо думите мълчаливо, после внимателно казвам ги гласно. Не се крия зад маска- както винаги, всъщност. Аз съм тук и все още съм същата Можеш дори да се хванеш на бас – Ако кажеш Любов – се обръщам…

Добавен преди 10 години

Реалността е Вътре в Мен, а не в Огледалото!

Добавен преди 10 години

Ако те няма

Не се научих да те няма.
Опитах се, но не успях.
По-лесните ме задушават.
Повярвай, скучно ми е с тях!

Очите ми за тях са… поглед.
Звездите… някакво небе.
Щом огън моя сън тревожи,
те чезнат в глухи светове.

И ставам твърде интересна
ала различна в лудостта.
Но как покоя да харесам,
щом те вървят, а аз летя?

А искам страсти да разпалвам
във мъж, достоен за това.
Стандартните са твърде жалки,
те плащат свойта суета.

Не казвай, че съм твърде горда!
Виж, зная своята цена.
Затуй те пазя, обич моя,
и ти дарявам свобода.

Добавен преди 10 години

Само миг…

Непокорна съм в старите пътища,
накъсана в стих недописан,
разпиляна във следващо връщане,
непокорна съм… светла и бяла.

Непокорна съм в дългите вечери,
в пурпурен пристан след лятото.
Светя залезно в огнена пепел,
…затаена във вятър… накъсано.

Непокорна съм, с дъжд кехлибарен
пресушавам реки от неверия.
Непокорна съм и съм вечна,
разлята в жива вода, ненамерена.

Непокорна съм, на посоки различна,
изпята в песента на бяла чучулига!
Непокорна съм днес, а утре… смирена
в безвремие… миг между световете.

Добавен преди 10 години

-Тати ми купи айфон. Обичам айфон!
-А на мен тати ми направи чай. Обичам тати!

Добавен преди 10 години