Уважаеми бъдещ любим мой мъж,
който евентуално някога ще допусна до себе си, ама много евентуално…
Здравей. Как си? Предполагам, добре… защото още не ме познаваш. Няма нищо, де, и аз не те познавам, което не пречи да си изясним някои неща от сега, преди да е станало късно. Но първо, надявам се еволюцията да не те е подминала и да си надраснал събратята си поне с една идея. Конкретно в областта на взаимоотношенията. И да осъзнаваш, че след като са взаимоотношения, са някак си… взаимни. Имам предвид, че нещата някак си се случват двупосочно. Ако ти е трудно, най-добре хич да не се появяваш в живота ми и двамата да имаме пълноценни и напълно задоволителни отношения със самите себе си. Щото иначе - драма. А аз съм се надрамила достатъчно за тоя си живот. Ако все пак изгаряш от копнеж да се драматизираме взаимно, заповядай, ама в някой следващ живот. На тоя му изчерпах лимита.
Та - накратко: Ще искам от теб. Ще искам обичта ти, вниманието ти и… май това. Не е много, не мислиш ли? Но ако все пак смяташ, че не е редно да искам каквото и да е от теб… Ми на света по последни социологически данни има към милиард и половина мъже (в някаква приемлива възраст, имам предвид) от които не искам нищо. Вземи да се присъединиш към тях, най-добре. И да си останем непознати.
И да ти обясня бавно и внимателно - когато споделям с теб, не е защото си въобразявам, че си вълшебник и ще вземеш с едно помахване на вълшебната си пръчка да ми решиш проблема. Когато споделям с теб е защото те чувствам достатъчно близък, за да го направя. Дай си сметка за миг, че до преди да те срещна някак съм оцеляла (о, чудо!) и не ти си ми решавал проблемите или каквото и да е. Та, не смятам това да се променя занапред. Най-малкото защото съм от типа хора, които предпочитат да направят всичко сами, за да са сигурни, че е направено както трябва. Не, че те подценявам, просто умея да разчитам на себе си.
Виждаш ли колко е простичко всичко…
Хайде, събирай сили да го осмислиш и евентуално разбереш и ако решиш - заповядай в живота ми. Пък оттам насетне аз ще мисля ще те пусна ли, или не.
Но ако те пусна… моля те, моля те, моля те… не бъди грешка (отново).