Не искам никой повече да ме обича.
От много обичи приличам на решето.
От днес нататък искам безразличие.
… И да боли, ще преболява леко.
От днес нататък искам самотата си.
Не я населвайте с измислени любови.
Не искам никой да пробутва чудесата си.
Аз помня ябълката. И отровата.
Така че, сбогом. Беше ми приятно.
Театърът на чувствата ви е прекрасен.
(Възпитана съм просто… не е вярно…)
И все пак знам, че няма да намразя.
А просто тихичко ще си отида.
Къде - не питайте. И аз не зная.
А който трябва някога да ме обикне,
ще ме намери. И ще се познаем.

Добавен преди 10 години

Страхотно нещо са високите обувки! Обуеш ги - красива си, събуеш ги - щастлива си!

Добавен преди 10 години

Този, който веднъж си тръгне от мен, спирам да го следвам, защото знам, че дори да го стигна, винаги ще помня, че някога той е искал да ме забрави.

Добавен преди 10 години

Самотата е това, което ние сами си измисляме, когато никой не ни казва онези две кратки думички: ОБИЧАМ ТЕ!

Добавен преди 10 години

Искам да ме научиш да говоря за разочарованията ни без укори.
Искам да се научиш да ми вярваш, без да изискваш.
Искам да те науча да ми помагаш, без да решаваш вместо мен.
Искам да се науча да споря с теб, без да се карам.
Искам да ме научиш да се грижа за теб, без да те обезличавам.
Искам да се науча да се науча да те възприемам, без да проектирам проблемите си върху теб.
Искам да те науча да ме прегръщаш, без да ме задушаваш.
Искам да се науча да се доближавам до теб, без да те обсебвам.
Искам да ме научиш да подсилвам уменията ти.
Искам да те науча да разбираш ограниченията ми.
Искам…след наученото от мен за теб и от теб за мен да можем да се изберем взаимно още веднъж.
Както в онзи ден, но по-добре… защото днес това, което най-много искам, е да знам, че си щастлив, когато си без мен. И още по-щастлив, когато сме заедно.

Хорхе Букай

Добавен преди 10 години