Десет пъти сънувах все същото,
щом очите затворех едвам:
аз звънях по звънците на къщите
и говорех със хората там.

Нещо казвах им. Някакви правила.
Сякаш бях от отдел Чистота.
И си тръгвах, безплатно оставила
изтривалка пред всяка врата.

И подметките всички си бършеха
най-усърдно, с доволно лице.

И вървях аз. И все не се свършваха
изтривалките в мойте ръце.

Изтривалки! Изглежда безсмислено.
Ти ме галиш със лекичък смях.
И не знаеш, че беше изписано
твойто име на всяка от тях.

Валери Петров

Добавен преди 10 години

И започна друга безконечна кавга. Обсъждаха живота на двамата старци и изброиха нуждите им. Изчислиха хляба, зеленчука, месото; пресметнаха дрехите, откъсвайки и от памука, и от вълната; стигнаха дори до малките удоволствия, до тютюна на бащата - дневния разход от две су намалиха на едно су след безкрайни взаимни обвинения. Щом не работи, човек трябва да се ограничава. Нима майката също не би могла да се откаже от кафето? Спориха и за кучето, този стар дванадесетгодишен пес яде много, без да е полезен. Приключили веднъж сметката, те отново я прегледаха, потърсиха и съкратиха още две ризи, шест носни кърпи годишно и по един сантим дневно от това, което предвиждаха за захар. Така, кастрейки и съкращавайки, правейки и най-дребни икономии, стигнаха до петстотин и петдесет и няколко франка, една сума, която възбуди и изкара децата извън кожата им, защото се инатяха и не искаха да дадат повече от кръглата сума петстотин франка.

Емил Зола

Добавен преди 10 години

Телата си приличат, душите рядко, умовете никога.

Добавен преди 10 години

Не ми е тъжно. Просто ми е празно.
И точно за това ми се мълчи.
Отдавна вече всичко съм разказала.
И нямам думи. Само тишини.
Ако не можеш в тях да ме намериш,
не се отчайвай. Ще те разбера.
Не се завръщай в тъжното ми вчера.
Аз имам своето несбъднато сега,
априлска вечер, ментов чай и песен.
Аз имам неначенати мечти.
Сега се уча да ми бъде лесно.
И точно за това ми се мълчи.

Добавен преди 10 години

Забравата е онова, което обезсмисля любовта. Забравената любов е не съществувалата любов. Думи, изречени напразно. Докосване, което не оставя отпечатък. Мирис на парфюм, който ухае на нищо.
Отлагам да те забравя, понеже съм жена, която се е научила да обича и да съхрани способността да пази спомени. Спомените ни правят това, което сме. Бъдещите намерения никога не могат да бъдат сигурни.
Обичам те. Да, теб. Не се учудвай.
Вероятно с времето съм станала прекалено добра и усърдна в желанието да те запазя вътре в себе си. Там, където сънищата са по-красиви, а въображението е цветен калейдоскоп. Истинската жена трябва да умее да си въобразява. Така живее по – леко.
Мога да затворя очи и да видя ризата ти. Нея сигурно отдавна я няма или се вее на вятъра, метната на простора от друга жена. Но никой не може да ми отнеме възхитителната тъга по нея.
Най-добрите книги са онези, които могат да бъдат препрочитани. Останалите не струват. Само губят време.
Препрочитам мислено всеки ред от нашата история и това ме прави не само силна, но и ме обозначава в този объркан свят. Не се страхувай. Ще те помня вечно. Ще отлагам да те забравя до края.

Катерина Евро

Добавен преди 10 години