истинските приятели се познават не в нужда,а в моментите,когато си постигнал големи неща в живота,когато си бил на върха.ако си в беда,ще се намерят много хора,които да се стрмят да ти подадат ръка,да ти съчувстват.така те ще направят себе си да изглеждат герои в твоите и техните очи.а дали няма и да се радват,че те виждат паднал,че си по-долу от тях?А когато нещата вървят,когато животът ти се усмихва дали ще сторят и те същото?Или както се пееше в една стара песен-най мъчно се понася чуждо щастие?