когато сутрин ставаш, първото нещо, което трябва да казваш е "благодаря за този ден" и ще видиш, как постепено животът ти ще става все по-добър. това е пътя към щастието

Добавен преди 10 години

"Научих се да чакам, да чакам малко обич,
да чакам малко щастие, да чакам вечно теб!
Научих се да търся, сред хорската безкрайност,единствен твоя поглед!
Не се научих само, очите ти във спомен да превърна!Така до днес живях, научена да те обичам!"

Добавен преди 10 години

Щастието прилича на чаша: колкото е по-блестяща, толkova e по-чуплив.

Добавен преди 10 години

ПЪТЕКА

web | Българска поезия от 60-те г. на ХХ век

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Добавен преди 10 години

Живота е една поезия от неотрален поет понякога края е щастлив ,а понякога е така мрачен !!

Добавен преди 10 години