Цитати за любовта
Не знаеш нищо за истинската загуба, защото това се появява само тогава, когато обичаш нещо повече от себе си. Съмнявам се някога да си се осмелявал да обичаш някого толкова много.
Подобни цитати
Не зная дали и колко ме обичаш,
но ми стига аз да те обичам безкрайно.
Не мога да те накарам да вървиш с мен,
но мога да бдя невидимо над твоя път.
Не мога да искам нищо от теб,
но мога да ти дам всичко,
което ми е по силите.
Не мога да накарам времето да спре,
но мога да пазя завинаги в сърцето си
всеки наш миг…
Не мога да върша вълшебства,
но откакто си в живота ми
имам едно от чудесата на света.
Никога няма да те забравя.
Просто исках да го знаеш.
Всички ние имаме по едно малко, лошо ранено място в себе си и, ако намериш човек, който го открие и го заобича, тогава си намерил когото трябва…
Преди си мислех, че знам какво е любов. Измервах я в броя целувки, разговори, снимки, подаръци, общи приятели, дати… Непрестанно търсих доказателства, които да могат да се видят, докоснат, преброят. Правих го повече за да се уверя сама, че я има. По-малко за пред другите.
А днес? Днес знам, че любовта не е фойерверки. И когато я има наистина, е тиха. Влиза на пръсти. Събужда се първа. Прави закуска. Помни как обичаш кафето си. Не забравя "как си", да попита, "а ти?" Предлага своята страна от леглото, за да не ти духа. Прегръща те силно, когато е студено. Върви пред теб, когато духа. Прощава. Доверява се. Пуска радиото на твоята станция. Води те там, където ти е най-любимо. Обажда се да те пита дали имаш нужда от нещо, когато си болен… Дава ти вяра, когато си загубил част от твоята. И увереност. И споделя с теб мъдростта си. И не те съди. И носи свобода. И щастие…
Знам, че около мен е пълно с момчета, но те не ме интересуват. Не искам скъпи подаръци, луксозни коли и каквито и да е материални неща… Искам само НЕГО… Да е до мен, да го прегръщам… Тогава ще съм най-щастливата.
- Обичаш ли ме? - попитала тя, след като дълго стояли в тишина.
- Знаеш, че те обичам - рязко отсякъл той.
Тя отишла до прозореца и се загледала в улицата.
- А би ли скочил заради мен? - попитала, без да го погледне.
Той постоял малко замислен, дошъл до прозореца, отворил го и стъпвайки на рамката, тихо казал:
- Бутни ме!