Цитати за личността
Съжалението за това, което сме правили, може да намалее с времето, съжалението за онова, което не сме направили, е незаличимо.
Сидни Дж.Харис
Подобни цитати
Не можеш да изчезнеш, щом си там,
където е сърцето ти, нали?
И просто няма начин да си сам,
защото, знаеш ли, светът си ти…
И знаеш ли, че прагът на душата ти
е именно пределът на мечтите?
Протегнеш ли ръка, за да ги хванеш,
ти вече си Вселената. Опитай се.
Мира Дойчинова
Друго си е…
И защо да ми е лесно,
щом така и баба може…
Друго си е да ме треснеш
с тежката си лапа, Боже.
Друго е да ме търкулиш
на живота във дерето
и да зрейне като дюля
есенна любов в сърцето.
Даже и да ме превие,
даже и да ме разтури,
пак напролет ще избия
по-проклета и от бурен.
И какво като е трудно -
с лесното и баба може,
майката му е да луднеш
от живот преситен, Боже!…
А на теб стиска ли ти
Аз не вървя по отъпкани пътища
и огън фалшив аз не искам,
нужда имам да обичам истински
да те усещам, да те виждам.
Не поглеждам към минали работи,
не задавам излишни въпроси,
нося истината за мен в себе си,
ти знаеш ли коя съм?
И издигам замъци в твойто съзнание,
после руша ги и пак отначало,
докато разбереш, че не вярвам в случайности
и че нищо от това не е напразно.
Не лъжа, че си падам страхливка,
но смелост събирам,
точно в миговете на слабост,
а ти по- силен ли си от мене?
Или и на теб не ти стиска,
да ме обичаш?
Десислава Наумова
НЕДЕЙ МЕ ПРОУМЯВА! НЕ НАДНИЧАЙ
в очите ми, кафяви от тъга…
Седни до мен! И просто ме обичай.
В мълчание. Без думи. Ей така.
Не питай за пътеките, които
избродих с уморените нозе…
Недей изравя болките ми скрити.
И кой какво ми даде… Колко взе.
Недей така! Едно сърце остана,
което нощем много ме боли…
Душата ми е рана върху рана…
А думите най-често са стрели.
Недей ме проумява! Ще се скрия
във най-дълбоките си цветове.
Зеленото в очите ти ще пия!
А черното ще го делим на две…
Когато свърши синьото на дните -
ще си измислим нови небеса…
Аз пазя всички залези в очите!
На хмел мирише моята коса…
Но ти не проумявай! Докосни ме…
Ще бъда себе си! Ще бъда аз.
Ще бъда тази нощ Любов без име…
А утре - ще съм щастие! За нас…
ГЪЛЪБИНА МИТЕВА
Срещнах те и те загубих. Вярвах и успявах. Смях се и плаках. Преживях и забравях. Бях на върха и на дъното. Бях себе си и слагах маски. Обичаха ме и ме раняваха. Промених се и израснах. Гледам своето щастие, правя това, което ми харесва. Обичам близките ми и не се интересувам от другите. Ако липсвам на някой, нека той вече да прави първата крачка. Не, аз не губя, губят тези, които губят мен…