Цитати за личността
Колкото по-малко е нужно на човека, толкова по-близо е той до боговете.
Сократ
Подобни цитати
ЩЕ МИНАТ СТО ГОДИНИ и няма да има никакво значение колко пари съм имал, каква кола съм карал или в каква къща съм живял… Но светът ще бъде различен, защото съм бил важен в живота на едно дете…
Ричард БАХ
Научиш ли например някое куче да яде картофи и му дадеш след това парче месо, то пак ще се нахвърли на месото, защото това му е в природата. Същото е и с човека: дай му мъничко власт и той веднага се нахвърля на нея. То си идва от само себе си, защото човекът е преди всичко звяр и само отгоре, като филия с мас, е намазан с малко човещина.
Ерих Мария Ремарк
Мама ме научи да постигам невъзможното:
- Затвори си устата и си яж супата!
Мама ме научи да уважавам чуждия труд:
- Ако ще се избивате, излезте на улицата, тук съм измила.
Мама ме научи да вярвам в Бога:
- Моли се тая гадост да се изпере!
Мама ме научи да мисля логично:
- Защото така казвам аз!
Мама ме научи да мисля за последствията:
- Паднеш ли от прозореца, няма да те взема, като ида да пазарувам!
Мама ме научи на издръжливост:
- Няма да станеш от масата, докато не си изядеш всичко!
Мама ме научи на причинно-следствените връзки:
- Ако не престанеш веднага да ревеш, ще те напляскам!
Мама ме научи да не завиждам:
- По света има милиони деца, на които не им е провървяло така с родителите, както на теб!
Мама ме научи как да пораста:
- Ако не ядеш зеленчуци, няма да порастеш!
Мама ме научи да гледам смело в бъдещето:
- Почакай само, като се приберем, ще си поговорим!
Мама ме научи на основите на самолечението:
- Не си криви очите, ще останеш кривоглед цял живот!
Мама ме научи на телепатия:
- Облечи си якето, знам че ти е студено!
Мама ме научи на основите на генетиката:
- Метнал си се на баща си целия!
Е, щом ме питаш как съм, ще ти кажа,
за ужас на мнозина съм добре,
решили от мечти да ме откажат,
ще ги откажа от отровни бесове.
Те духом се опитват да ме смажат,
духът ми е свободен да лети,
отива до мечтите ми, разказва,
след туй при мен се връща, пак лети.
Високите поглеждам от високо,
напук на тях и средния ми ръст,
опитват се дори да ме прескочат,
не могат, лазят, почват да пълзят.
Попаднали в брътвежите злочести,
омесени във собствен сос и жлъч,
обсебени от завист нечовешка,
раздирани от мисълта за мъст.
Е щом ме питаш как съм, вече знаеш,
че всеки ден воювам с бесове,
победите отдавна не ме радват,
Разбра ли… аз съм дразнещо добре!