Цитати за любовта
Пак си в задимената дискотека -
близо до мен,колкото сам не осъзнаваш,
и същевремено толкова далеч.
За теб сам "вкусна като чаша мартини
с малко лед и много маслини".
Това е тръпчив, горчив, неприятен вкус,
тежък като погледа ми,в които няма нищо добро.
И като мисълта,която се прокрадва в съзнанието ми между тоновете на музиката.
Питам се защо си спомняш за мен?
Нали можеш да имаш всяка друга?
Живееш,за да изпробваш мъжкия си чар,
за да видиш колко сърца ще съумееш да разбиеш,
колко момичета ще паднат в клопката ти.
След поредното завоевание продължаваш напред,
почерпил сила от сълзите,
изплаквани по теб.
След теб няма смях.
Остава празнота,от която боли,
и вина,която измъчва.
Остава ярост,която се лута и незнае накъде да се насочи
и съмнението имало ли е въобще любов.
Остава болката при всяка твоя усмивка.
Играя роля,за която бих поискала "Оскар".
Преструвам се на безразлична,
а обичам силно,безнадеждно и отдалеч.
Смея се на висок глас,
а когато не си наблизо,се питам защо те няма до мен.
Тайно от себе си се надявам сам да прочетеш,
да отгатнеш чувствата,стаени в очите ми.
Защото аз никога няма да ги облека в думи.
Не и в такива,които би разбрал.
Няма да ги изрека с глас,който би познал.
Няма да измина пътя кум теб - не заради стореното от теб,
а заради онова,което си.
Някой ден ще се влюбиш.
Ще се появи момиче,различно от всички,
които си познавал.
Единствено за нея ще си струва да се бориш.
Ще вярваш,че само за нея има смисъл да се промениш.
Но тя ще мине покрай теб,бързайки към друг,
към някого, у когото има нещо човешко.
Тогава ще разбереш,какво е да виждаш края,
какво е да молиш, какво е страданието,
когато чистотата срещне порока.
И ще изхвърлиш черното си тефтерче
(с моето име сред много други в него),
както изхвърли и мен от живота си.
Но докато дойде този ден,
аз и ти оставаме на двата полюса на една позната стихийна емоционалност
Никога няма да ти кажа, че те обичам.
У теб остава само усещането,
че като че ли не съм ти толкова безразлична,
колкото би ти се искало,
че съм изгубено притежание и завинаги заглъхнало признание.
Разделя ни моят инат. И твоята вина.
И тайната ми - че те обичам,но няма да ме имаш.
НИКОГА вече!
Подобни цитати
Приятелството може да завърши с любов, любовта с приятелство - никога."
Чарлз Кейлъб Колтън
Сърце = ЛЮБОВ, целувка = ОБИЧ, прегръдка = БЛИЗОСТ === НАС
Имах аз приятелка добра и влюбена е тя сега, когато види своя любим на седмото небе лети, но от срам се цялата черви. Любовта е вълшебство и прави чудеса, дано събере тези влюбени сърца. Хубава е тя като звезда, а той като планетата земя. И ако любовта им не угасне и като огън тя гори, пожелавам им деца красиви и като тях влюбчиви!
Какво да правя с теб и мен...незнам!Къде ли да заровя болките и щастието, лъхащи от миналото ни?...Защо ли д аго правя, щом само те ме връщат към единствените искрени моменти на любов?...Любов и страст изгарящи сърцата на двама млади, копнеещи за жар и страст до гроб!
След дълга самота, уединение и мъка, те срещнах сякаш ненадейно!Случайно и внезапно!Преди ти бе за мен познат, приятел, странен веселяк, но в миг почувствах те необичайно близък;разбрах че мога пак да съм щастлива, че имам шанс дори и да се влюбя...Мечтаех ли?Тогава нямах време нито да говоря, нито пък да мисля...и дни наред гадаех смисъла на всеки жест, усмивка или дума.Мечтаех всичко между нас да бъде истински красиво. Ти беше мил и нежен!Спечели мен, спечели и доверието ми, което вярвай значи много!Обърна нещо в мен и ме обърка безвъзвратно, защото имах нужда да те виждам всеки ден, да те чувствам всеки ден!Уплашена от теб и себе си покривах признаците на привързаност и свян...обмислях шансовете да си искрен, защото за мен все пак си МЪЖ. За кратко те допуснах прекалено близо до сърцето си; заспивах и се будех с теб. Събуждайки се нощем, усещах нежно че ме галиш, усмихвах се и чувствайки се сигурна заспивах!Макар прибързано да е било, веднъж дори прошепнах ти и аз "обичам те"...не бе, защото даряваше ме всеки ден със тези думи или защото исках да те лъжа...Почувствах го и без да имам време да помисля, реших да бъда невъздържана поне веднъж. Поисках да загърбя миналото си и да получа шанс за искрена любов и аз! И ден след ден по-близък те усещах, дори започна да ми липсваш. Опитвах се напълно да сваля преградите, които някога сама строих; отричах че изпитван страх, изчаквах...но избягах!Но ти ме и отново бях обичана, щастлива! И все пак, усещах липсата от нещо...но какво?Имах топлота, внимание и нежност; приятелска и мъжка нежност.Защо ли?...Странно!Та как ли връзка да градим, щом само бегло се познаваме?От страх да не сгреши пестили бяхме много! Неписан ли закон за нас бе "без въпроси"...или пък просто болна тема?И след това "откритие" злощастно, реших че има смисъл да помисля какво ми липсва и какво изпитвам аз! Егоистично беше да избягам пак и затова изправих се пред теб, за да говоря, да разкажа нещо от живота си или да споделя какво усещам! Но ти отново се засмя, като че ли те беше страх дори да слушаш...Защо да си говорим с думи, когато можем със сърца?Но как да мисля аз за друго, освен за наближаващата ни раздяла...къде да скрия аз нестихващата болка от това, че липсваше ми нещо и то ми пречеша да се отдам изцяло на мига? Уви, преградите не мога да сваля, не мога да избягам аз от миналото си, в което болката удавила бе всеки жалък шанс за ново, искрено начало! И осъзнах, че твърде много мъка, все още се таи в сърцето ми и тя не позволява да се влюбя пак! Като че ли и невъзможното, което бих могла да имам е абсурдно малко...
Разбирам те, стараеш се да бъдеш мил, обмисляш всяка своя дума, говориш малко; сдържан си, за да не ме притискаш, опитваш да избегнеш всеки прилив мой на ярост и на гняв!
Такава съм, уви! Отдавна безуспешно се опитвам да изплувам от водите на тъга и болка, които в миналото бавно, но успешно ме покриха и заличиха всеки малък шанс да бъда пак щастлива някога...със някой!
Безчувствена сега съм, към всичко що ме прави по-обвързана или ограничава свободата ми! Безмилостна- към себе си дори! Да плача даже вече на опитвам, защото и това не мога! Съжалявам!!! И все пак, не мисли, че знаеш колко съжалявам, защото те обичам и винаги ще е така...И все пак, вярвам, че някога ща ми простиш! Не искам да съм толкова решително жестока с теб...а с мен! Повярвай!!! Желая да те имам за приятел, защото се надявам безкрайната ти доброта да зарази и мен! Дълбоко в себе си ще продължавам да мечтая, че някой ден ще потреперя, завладяна пак от щастието да се влюбя!
А за теб съм повече от убедена, защото няма друг човек на този свят по-искрен, всеотдаен, мил, добър и нежен...Бъди щастлив!Обичам те!