Познати са ми болката, плачът,
тревогата, съмненията също.
Не ми ги причинявай този път.
Омръзна ми тъгата да прегръщам…

Добавен преди 10 години

Не мога да рисувам чужди пътища
по картата на своята безсмисленост.
Преминала съм хоризонта.
Няма връщане.
Звездите тук отдавна са изстинали.
Не мога да си съчиня обичане
от думи със угаснали значения.
Из спомените тихо криволичи
една Любов. Почти обезличена.
Не мога да се пиша с чужди почерци,
за да приличам малко на изкуство.
Та аз съм само тъжно многоточие
в една угасваща Вселена-пустош.
Не зная как се правят Сътворения.
Нито къде е спусъкът за някакво начало.
Останала съм по едно стихотворение.
По капчица тъга. И студ до бяло.

Добавен преди 10 години

Сбогувай се със мен. Защото аз
разбрах, че ми е време да си тръгна.
Сбогувай се наум. Мълчи на глас.
Не искам думите ти. С тях е трудно.
Не си ме спомняй. Никога. Недей.
Била съм някоя, която те обича. А днес съм нищо. Нищичко. Въобще
и диря няма от това момиче.
Боли ли те? Не казвай, че боли.
И двамата разбираме, че лъжеш.
След всичко, по-добре да замълчим.
Да бъде тихо. Вместо тъжно.

Добавен преди 10 години

Само един разбива сърцето й, а всички други си плащат за това.

Добавен преди 10 години

Болката е временна… достойнството вечно!

Добавен преди 10 години