Грешен адрес

Тази Земя ми е твърде голяма.
Или пък аз съм си твърде сама.
Някой е казал "Светът е за двама".
Значи че не е за мен този Свят.
И той го разбира. И аз го разбирам.
Тоест - разбрахме се. И после…какво?
Светът безхаберно върви и си свири,
а аз безхаберно пътувам. На стоп.
С вятъра, с птиците, с мъглите на залеза,
със тихия смях на някакъв дъжд.
И ми е чисто, красиво и празно…
(Тук следва баналната римичка - мъж.
Но както разбрахме - него го няма.
С две думи казано - каква свобода…)
Светът си е сложил табелка "За двама".
И страшно надменен си вири носа.
То, всъщност, до там му стигат очите.
Ако можеше само да види отвъд,
където живея сама със мечтите си
и някакви тайни градини цъфтят
щеше набързо да махне табелата,
щеше със мен да пътува. На стоп.
Но не вижда Светът. Този Свят е от слепите.
И кротичко следва своя си ход…
Ами…толкова. Май че това е.
Сигурно аз съм си твърде сама.
Не че Земята е твърде голяма.
Просто съм сбъркала нещо Света…