Цитати за личността
Писмо до Ботев
Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица – дъжд. И разгонени псета.
На Околчица – срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници…
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.
Обещания светли и …помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
В дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете…
Втори юни си струваше всичко, поете!
Подобни цитати
Не мога да ти кажа 'остани'…
Не мога. И не бива да го правя.
Ще премълча как много ме боли.
И ще се мъча някак забравя.
Ще те обичам тайно. Отдалече.
(ще те обичам…няма да те лъжа)
И ще намразвам всичките си вечери,
в които ще ми бъдеш страшно нужен.
Ще се науча да съм себе си. Без теб.
Една ужасно тъжна непозната…
С едно изпразнено от…всичко сърчице,
която чака своето си 'някога'.
Но няма да ти кажа да останеш.
Не мисля, че се моли за любов.
Днес нямам място и за сол във раните.
Днес нямам сили даже за 'защо'.
Ще се преструвам, че съм много силна.
Ще се преструвам, че ще преболиш.
Ще спусна мигли, докато преминеш.
И няма да ти кажа 'остани'…
Много е страшно, когато човек се изгуби в собствения си живот. И спира да бъде онзи силен човек, който е бил някога. И спира да прави нещата, които винаги е обичал. И спира да мечтае. И това е най-страшното - тогава вече не си себе си!
Алексис- рече ми той, – ще ти доверя нещо;
малък си още и няма да го разбереш;
ще го разбереш, когато пораснеш.
Слушай, чедо мое:
- Господ не могат го побра седемте ката на небето и седемте ката на земята;
ала го побира сърцето на човека.
И затова внимавай, Алексис, жив да си,
внимавай да не нараниш никога сърцето на човека!
Никос Казандзакис
Защото ги е запекла носталгията, драги ми Теди. Имат нужда от душевно разхлабително.
Артър Хейли
Никога не си искал
принцеси,
а момиче с дълга
красива коса…
Сутрин щастливо
разрошена,
и да мирише
на море
или на парфюма ти.
С гуменки и рокля,
чуплива душа
и любов като вълните…
Да ти допълва
изреченията…
и възглавницата
ти да й отива.
Да не пита къде си,
защото свободни
сме най-красиви.
Не ти трябват принцеси.
Позлатените пеперуди
не могат да летят.
Рали Генчева