Цитати за личността
Ти, моя милост и другите в мен
Ти познаваш всичките ми аз.
Нежната, гальовна като коте,
другата - препила с тишина,
измълчала чак до край живота.
Лошата - ядосана и гневна.
Лиглата, която те разсмива.
Сръдлата, която те изнервя.
Влюбената - истински щастлива.
Тъжната…а тя те натъжава…
И онази, дето се страхува.
Спящата Красавица. И жабата.
(И при двете става със целуване.)
Доверчивата, наивна чак до глупост.
Умната (понякога се случва).
Половинката ти абсолютна лудост.
И онази, дето е заключила
кулата си с десет катинара,
тъй като светът навън я плаши.
Ти познаваш цялата ми шареност.
Всичките жени във мен познаваш.
И те всички искат да останеш.
Искат да ги искаш всички, всички!
Да ти кажа ли една мъничка тайна?
Всички ние много те обичаме.
Подобни цитати
Ад
Любовта ще направи живота ти ад.
И това ти е ясно. И това е известно.
За петнайсет минути ще те върне назад,
там, където ти беше свободно и лесно.
Ще си имаш очи, ще си имаш крака,
ще си имаш цъфтящо и преливащо тяло.
Всичко пак ще е твое. Ще е точно така,
както в светлото, чисто, ненапито начало.
По-добър, по-усмихнат, търпелив, озарен,
със щастлива тревога, поносима и мека.
След петнайсет минути, щом останеш без мен,
ще е ад. Ще е ад. Ти го знаеш. Но нека.
Мария Донева
Ако всеки може да те има, аз ще пропусна.
Тери Брукс
Не съм виновна, че съм по-различна.
Че нощем се завивам със луната.
Че всъщност съм невидимо момиче,
което си харесва самотата…
Не съм виновна. Просто се родих
със собствена идея за света.
А после взех, че я превърнах в стих.
И я раздадох. За да я спася…
Така ще заживее във душите,
които безпричинно се обичат.
Какво за любовта? Ще я напиша.
По моя начин. По-различния.
Не съм виновна. Много се харесвам.
От себе си на всичко се научих.
Не се залъгвам, че живея лесно.
На обич и мечти обаче случих…
И може би това е по-съществено:
да вярвам до безкрая и отвъд.
Когато всеки миг ти е вълшебство,
животът тихо се превръща в път.
Мира Дойчинова
Винаги съм си представял Рая като библиотека.
Хорхе Луис Борхес
Особено…
Променям се с годините. Нормално е.
На кротост и търпение залагам.
Вратата не отварям на нахалници.
Не влизам в спорове. Не ми приляга.
Променям се. Но не, че остарявам.
И не, че нещо много ми тежи.
Напротив, Пепеляшка си оставам,
особено във твоите очи…
Годините към мен са милостиви,
тъй както милостива бях към тях.
Раздавам време. Много съм щастлива,
че точно като себе си живях:
една и съща – вечната променлива,
превърнала мечтите си в съдба…
Бях лудост до небето ти навремето.
Сега съм радост, вяра, тишина…
Променям се. Нали е неизбежно.
И казват, че това е мъдростта.
Уроците си уча само с нежност.
И после ги разказвам на света…
За глупости въобще не съжалявам.
А грешките са минали по ред.
Променям се. И по-красива ставам!
Особено, огледам ли се в теб…