Ще дойде време, когато науката ще изпревари фантазията.

Жул Верн

Добавен преди 10 години

Аз съм тихата болка. Нестихваща.
Дето вечно те пари. От ляво.
И мъгла непрогледна. И хищница.
Твоят край съм и твое начало.
Аз съм дивият огън във вените.
Най-порочната мисъл. Отрова.
Във главата ти всяко съмнение
съм прошепнала. И ще повторя.
Аз съм смисъла. Бяло страдание.
Като дъжд по стъклото се стичам.
И съм истина. Жестове. Блянове
по едно премълчано обичане.
Аз съм дулото. Аз съм куршума.
Тази гънка, която те дразни.
Йероглиф съм. Объркана дума.
И комета. И мрачен сарказъм.
Аз съм ничия. Нечия. Твоя съм.
И ме има. И бързо изчезвам.
Аз съм обич. Обратният полюс,
който вечно към мен ще те тегли.

Добавен преди 10 години

Случва се - просто си мълчиш, а вече са те разбрали погрешно!

Ал Пачино

Добавен преди 10 години

Проклети разпилени илюзии. Цял живот жадуваш да ги изживееш и завърташ всичко около това очакване. Но когато премине еуфорията след всяко намиране, разбираш, че си загубил най-скъпото - онова, което я е движело, трепета на очакването, неизживените мечти. И едва когато стигнеш момента, за който си тръпнал, проумяваш, че той е най-страшният затвор за душата. Някои спират тук. Други успяват да се откопчат от клетката и да полетят отново. Но нима може да летиш, когато знаеш, че няма смисъл да кацаш? И ако няма кацане, нима може да има летене?

Людмила Филипова

Добавен преди 10 години

Никой

Притихвам в малкия си, топъл свят.
Отвъд прозорците е нощ. И птици,
които – като мен – не спят.
И може би говорят със звездите.
А аз съм просто отражение в стъклото.
С разрошени коси и меки длани.
Със блузка на цветя. И босонога.
И с дълги мисли. Като разстояния.
Които никой няма да измине.
И кой ли би преминал през вселени,
за да прошепне тихо името ми.
За да обича мене… точно мене…

Добавен преди 10 години