Цитати за мъката
Душевната болка стихва, но не изчезва. - Венцеслав Константинов
Подобни цитати
Не бива добрината да се изражда в слабост. Когато си мъмрил справедливо, трябва да останеш в справедливостта, без да се оставяш да се разнежваш, измъчвайки се, че си причинил болка, че си видял някого да страда и плаче. Да тичаш след засегнатата [новистка], за да я утешаваш, означава да й сториш повече зло, отколкото добро. Да я оставиш сама на себе си, означава да я принудиш да се обърне за помощ към добрия Бог, за да види своите грешки и да се смири. Иначе свикнала да получава утешение след всяко заслужено смъмряне, тя ще постъпва при същите условия винаги така, както прави едно разглезено дете, което вика и тропа с крака, докато майка му дойде, за да изтрие сълзите му. - Тереза от Лизио
Остроумният човек е тъжен. - Венцеслав Константинов
"Самотата е болка, тишина, чувство, че нищо не си струва, няма смисъл… Кога разбираме, че сме самотни? – когато просто няма никой, който да ни каже, че не сме такива!"
"Ако си тъжен..", казваше баба.. тогава плачи, когато сълзите свършат, животът продължава."
Дора Габе
"Представяш ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг..."
Крикор Азарян