Не съм виновна, че съм по-различна.
Че нощем се завивам със луната.
Че всъщност съм невидимо момиче,
което си харесва самотата…
Не съм виновна. Просто се родих
със собствена идея за света.
А после взех, че я превърнах в стих.
И я раздадох. За да я спася…
Така ще заживее във душите,
които безпричинно се обичат.
Какво за любовта? Ще я напиша.
По моя начин. По-различния.
Не съм виновна. Много се харесвам.
От себе си на всичко се научих.
Не се залъгвам, че живея лесно.
На обич и мечти обаче случих…
И може би това е по-съществено:
да вярвам до безкрая и отвъд.
Когато всеки миг ти е вълшебство,
животът тихо се превръща в път.

Мира Дойчинова

Добавен преди 10 години

Винаги съм си представял Рая като библиотека.

Хорхе Луис Борхес

Добавен преди 10 години

Особено…
Променям се с годините. Нормално е.
На кротост и търпение залагам.
Вратата не отварям на нахалници.
Не влизам в спорове. Не ми приляга.
Променям се. Но не, че остарявам.
И не, че нещо много ми тежи.
Напротив, Пепеляшка си оставам,
особено във твоите очи…
Годините към мен са милостиви,
тъй както милостива бях към тях.
Раздавам време. Много съм щастлива,
че точно като себе си живях:
една и съща – вечната променлива,
превърнала мечтите си в съдба…
Бях лудост до небето ти навремето.
Сега съм радост, вяра, тишина…
Променям се. Нали е неизбежно.
И казват, че това е мъдростта.
Уроците си уча само с нежност.
И после ги разказвам на света…
За глупости въобще не съжалявам.
А грешките са минали по ред.
Променям се. И по-красива ставам!
Особено, огледам ли се в теб…

Добавен преди 10 години

Казват, че сме луди. Това е най-хубавият комплимент!

Добавен преди 10 години

Има само един начин да избегнеш критиката: да не правиш нищо, да не казваш нищо и да бъдеш нищо.

Добавен преди 10 години