Разни мъдрости, мисли и цитати
Притча за кучето и огледалата
Живял някога един крал. Той си построил огромен дворец с милиони огледала. Абсолютно всичко - стените, подът, таваните, били покрити с огледала.
Веднъж в двореца притичало едно куче. Огледало се и видяло около себе си множество кучета. Те били навсякъде. И като достатъчно умно, кучето се озъбило, за да се защити за всеки случай от тези милиони кучета наоколо. В отговор, всички кучета му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи – срещу него всички кучета му отговорили със същото.
Сега кучето било сигурно, че животът му е в опасност и започнало да лае. То започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно му отговаряли отраженията му в огледалото.
На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там само - в двореца нямало никой. Никой не бил се борил с него, защото не е имало кой да го направи. Никой не го бил нападнал. То загинало само в борбата с милионите собствени отражения, които били според него заплаха.
Така стоят нещата и при хората. Ако няма никакви препятствия вътре в нас, никой не може да ни застраши. Но от собствените си страхове можем да се препънем и дори да се погубим. Такъв е законът.
И светът е само едно отражение. Той е едно огромно огледало…
Подобни цитати
Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?
Алиса в Страната на чудесата
Никога няма да прекосиш океана, докато не се осмелиш да изгубиш брега от очи.
Христофор Колумб
Притча за дърваря
Имало някога един дървар, който отишъл да работи в едно сечище. Надницата била добра, а условията още по-добри, тъй че дърварят решил да си свърши добре работата.
Първият ден отишъл при надзирателя, който му дал секира и му посочил къде да сече в гората.
Въодушевен, мъжът тръгнал да сече дърва.
Само за един ден отсякъл осемнайсет дървета.
- Браво - рекъл му надзирателя. - Продължавай така.
Окуражен от думите му, на следващият ден дърварят решил да работи още по-добре. Затова вечерта си легнал съвсем рано.
На сутринта станал преди всички и отишъл в гората.
Но въпреки всички усилия, не успял да отсече повече от петнайсет дървета.
- Сигурно съм уморен - помислил си. И решил да си легне още по залез.
Станал в зори, готов да удари маркировката на осемнайсет дървета. Но този ден не стигнал дори до половината.
На следващия ден отсякъл седем дървета, после пет, а последния ден се мъчил цял следобед над второто си дърво.
Дърварят се притеснил какво ще си помисли надзирателят, отишъл да му обясни, че нещо става с него, и му се заклел, че работи до изнемога.
Надзирателят го попитал:
- Кога за последен път наточи секирата?
- Да я наточа ли? Нямах време за точене, бях много зает със сеченето на дървета.
Притча за търсенето на решения
Веднъж Учителят отишъл с един от най-добрите си ученици в голям парк в подножието на планински хълм, където една от най-интересните забележителности бил сложен лабиринт с високи стени.
Учителят предложил на своя ученик да намери изхода на лабиринта. Ученикът се лутал цял ден в плетеницата от пътеки, накрая, изтощен, се свлякъл на земята и заспал. По някое време почувствал, че някой го буди. Отворил очи и видял Учителя, който му казал: „Следвай ме”. Ученикът, почувствал се крайно неловко, че не е успял да изпълни сам задачата, тръгнал след
Учителя. С бърза и уверена крачка наставникът излязъл от лабиринта и продължил напред, като започнал да се изкачва по хълма. Стигнал върха, а щом пристигнал и ученика, Учителят го накарал да погледне надолу. Оттам лабиринтът се вижда като на длан. „Погледни, дали можеш оттук да намериш изхода на лабиринта?”, попитал Учителят. „Е, сега вече е съвсем лесно”, отвърнал ученикът.
„Тогава запомни урока, който получи днес, защото е за една от най-важните тайни в умението да управляваш. Колкото по-добре успееш да се дистанцираш от една ситуация, колкото по-отвисоко можеш да я погледнеш, толкова по-обобщена картина ще видиш и по-лесно ще намериш правилното решение!”