Цитати за мъката
Липсата… Липсата остава! А после само самота.
Подобни цитати
Добър вечер! Търся топлина.
Ще отвориш ли поне за миг вратата?
Вярно, късно е… Но знаеш - Самота.
Неканена пристига, стяга ти душата…
Добър вечер! Търся две ръце. -
В прегръдката им уморено да се сгуша.
И допирът им някъде далече да ме отведе,
далеч от болката, която ме измъчва…
Добър вечер! Търся две очи. -
В които има нежност и човечност!
Но моля те, за миг поне вратата отвори!
Приюти ме само тази вечер…
Виждам, че си ме махнал от приятели. Помага ли? Забрави ли всички места, на които сме ходили? Забрави ли всичките неща, които не си изпитвал с друга? Виждаш ли още лицето ми, когато затвориш очи? Усещаш ли още аромата ми по тялото си, след като носих твоите дрехи? Усещаш ли още пръстите ми и начина по който те галех? Изтри ли всички целувки, които съм оставила по теб? Виждам, че си ме махнал от приятели. Помага ли? При мен не…
Аз не плача… само ти се струва - прашинка влезе в лявото око. Наистина! Не се преструвам. Аз рядко плача, пък и за какво.
Затуй, че си съвсем безчувствен - не! - Нямаш никаква вина! Вината е, че аз се чувствам по-влюбена от досега.
Затуй, че се прибираш вечер при друга хубава жена? Опазил Бог да ти се сърдя! Кое е лошото в това?…
Затуй, че ме отхвърляш вечно, защо ти е да се безпокоиш? Ще те посрещна пак сърдечно, когато и да позвъниш.
Затуй, че се усмихваш скрито на чужди нечии очи - аз даже няма да те питам. Усмихвай се! Не ме боли.
Затуй, че ме обичаш само когато ти остава време - напълно те разбирам. Да! Недей се тревожи за мене.
Не, няма смисъл да ме питаш вече - не плача, няма за какво! Просто вятърът сега донесе прашинка и във другото око…
Колко ужасно е да си душевно и емоционално привързан към някого, с когото си разделен физически.
Елиф Шафак
Момичето
Облякло бе най-новата си рокля.
И с токчета под кротичкия дъжд
прескачаше усърдно всяка локва,
за да е чисто то пред оня мъж,
когото чакаше така отдавна.
Но той не идваше. И там навън
отекваха все тези крачки равни
като напевния дъждовен звън.
Прошумоля измокрена коприна,
прецапаха обувки през калта.
И аз разбрах, че покрай мен премина
най-тъжното момиче на света.
Дамян Дамянов