Разни мъдрости, мисли и цитати
Притча за търсенето на решения
Веднъж Учителят отишъл с един от най-добрите си ученици в голям парк в подножието на планински хълм, където една от най-интересните забележителности бил сложен лабиринт с високи стени.
Учителят предложил на своя ученик да намери изхода на лабиринта. Ученикът се лутал цял ден в плетеницата от пътеки, накрая, изтощен, се свлякъл на земята и заспал. По някое време почувствал, че някой го буди. Отворил очи и видял Учителя, който му казал: „Следвай ме”. Ученикът, почувствал се крайно неловко, че не е успял да изпълни сам задачата, тръгнал след
Учителя. С бърза и уверена крачка наставникът излязъл от лабиринта и продължил напред, като започнал да се изкачва по хълма. Стигнал върха, а щом пристигнал и ученика, Учителят го накарал да погледне надолу. Оттам лабиринтът се вижда като на длан. „Погледни, дали можеш оттук да намериш изхода на лабиринта?”, попитал Учителят. „Е, сега вече е съвсем лесно”, отвърнал ученикът.
„Тогава запомни урока, който получи днес, защото е за една от най-важните тайни в умението да управляваш. Колкото по-добре успееш да се дистанцираш от една ситуация, колкото по-отвисоко можеш да я погледнеш, толкова по-обобщена картина ще видиш и по-лесно ще намериш правилното решение!”
Подобни цитати
И ако някой ден намериш истинската - браво!
Не бъди глупак, а си я дръж здраво!
Ал Пачино
Нека си пожелаем щедро и мъдро слънце, да не мрънкаме, когато го има, защото плачем, щом го няма.
Допускам, че въпреки непреодолимите препятствия всички ние очакваме да ни се случи нещо невероятно.
Трогателна притча "Кученца за продан"
Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан". Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.
— По колко продавате кученцата? — попитало то.
Собственикът на магазина отговорил:
— Зависи, от тридесет до петдесет долара...
Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.
— Имам два долара и тридесет и седем цента — казало то. — Може ли да ги погледна?
Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:
— Какво му е?
Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.
— Искам да купя това мъничко кученце.
А собственикът на магазина казал:
— Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.
Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:
— Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец ще ви нося още по петдесет цента, докато го изплатя.
Собственикът на магазина възразил:
— Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите...
При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:
— Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира...
Дан Кларк
Никой не е толкова мъдър, че да няма какво да научи от природата.
Едгар Кейси