Цитати за душата
МИНУТИТЕ МИНАВАТ, ВРЕМЕТО ОТЛИТА,
А КОГАТО СТАНА СУТРИН ВСЕ ЗА ТЕБЕ ПИТАМ,
ТИ СИ ТОЛКОВА ДОБРА,
ЧЕ ВСИЧКО СЕ ОБРЪЩА ВЕДНАГА.
МИСЛЯ НЕПРЕКЪСНАТО ЗА ТЕБЕ,
ВСЕ ЕДНО СИ ИМАМ НЕЗАКОННО БЕБЕ,
БЕШЕ МАЛКО СМЕШНО МАЙ ТОВА,
НО БЪРЗО МАЙ СЕ ВЛЮБВА МОЯТА ДУША.
ЧЕ КОЙ В ТАКОВА ХУБАВО СЪЗДАНИЕ
НЕ БИ СЕ ВЛЮБИЛ МОМЕНТАЛНО,
АЗ ГРУБ СЪМ МАЛКО, НО ДОБЪР,
ЛИПСАТА НА СМЕЛОСТ В МЕН Я НЯМА,
БИХ НАПРАВИЛ ВСИЧКО НА СВЕТА,
ЗА ДА БЪДА С ТЕБЕ МИЛА МОЯ.
ЖИВОТЪТ Е ИЗПЪЛНЕН СЪС ТЪГА,
НЕ МОГА АЗ ВСИЧКО ДА ОПРАВЯ,
НО МОГА С ТЕБ ДА СЪМ СЕГА,
ЖИВОТА МОЙ АЗ СМИСЛЕН ДА НАПРАВЯ
Подобни цитати
Не можеш да спсиш ничия душа ако църквата е празна!
Любовта към жената е по-остра от куката,с която укротяват дивите слонове,по-гореща от пламък;тя прилича на стрела,забиваща се в душата на човека.
Колкото по-надълбоко таиш скръбта в душата си, толкова повече радост може да вмести тя!
Ще ви ракажа една приказка, за любовта и болката от нея... за началото и края на деня.
Имало едно време, някаде там далеч, в едно малко планинско градче едно момиче, което било много щуро. Обичало купоните, големите компании, вечери сред хората. Момичето било красиво, умно, мажете умирали за него. Само че тя прелитала от връзка на връзка, не случайни, даже дълги връзки, но на никого не отдала сърцето си. Стъпквала мъжете си по начин, който бил повече от жесток. Играела си с живота и съдбите на тези момчета.
В едина прекрасна вечер през август, Тя била отново някъде там навън, във вихъра на купона, поредния нещастник стоял до нея, когато върху погледа и се спря силует. Силует на мъж, някак по различен от останалите, някак по мъжествен..... Пренебрегвайки отново онзи жалък мъж до нея, който копнееше за едно нежно докосване на ръката и тя тръгна... Тръгна към онзи силует, хвана ръката му и го поведе през тълпата... Той беше силен, красив, забавен, различаваше от множеството...... Изкараха няколко дена заедно и после се разделиха... След раздялата обаче и двамата усетиха, че някак въздуха не стига, че в гърдите всякаш нещо е заспало.... Събраха се отново, приказката започна....... Той не беше имал сериозна връзка до сега, а тя бе свикнала да има цялото внимание на света, бяха различни....... но когато той я докосваше, сърцето и започваше да бие по силно преди, съзлизите пресъхваха и усмивката изгряваше на лицето и... Но тя му нямаше доверие, а и тои не бе свикнал да споделя, изразява чувства и да отделя време за нея, предпочиташе да бъде сам със себе си...... И така те бяха заедно, но не съвсем, мина месец, два, три....... Тя се раздираше от ревност, недоверие.... В един прекрасен ден той дойде при нея и и каза: "Мила незнам точно какво става, но ми трябва време да реша какво искам, вината не е в теб, в мен е..." Тя остана безмълвна, той се обърна и си тръгна... Стече една сълза, гледаше го как се отдалечава, искаше да му извика "ХЕЙ, СПРИ СЕ ОБИЧАМ ТЕ!", но не го направи.... Просто гледаше как си отива.... Сега тя пак е там в онова красиво планинско градче, пак си играе с мъжете, но е някак по различна... Тази неприязъм е вече поза, преграда към разбитото сърце...В душата й се е загнездила непоносима болка. Когато слънцето изгрее тя се превръща в безпощаден палач, играейки си с чуствата на хората, когато обаче дойде нощта тя се свива в ъгъла на свойта стая и ридае безутешно, плаче за това че е допуснала да изгуби любовта, плаче че не е успяла да изрече онези толкова елементарни думи ОБИЧАМ ТЕ.... Душата и е пълен хаос, пуста, празна, наранена....
За да не се превърнете в това момиче, казвайте ОБИЧАМ ТЕ на тези които цените колкото е възмойно по често. Не оставяйте любовта да си отиде, без дори да се опитате да я задържите!
Душата ми не е пътека, да минеш и да си заминеш. Душата ми не е камина, да се стоплиш и да си отидеш.
Душата ми е божи храм, влезеш ли оставаш там!