В душата й бавно проникваше тъпа, равномерна, потискаща болка, която сякаш изпълваше гърдите й с олово. И това беше болката за пропуснатия живот, за изхабените чувства, за всичко, което бе отминало и вече не можеше да се върне.

Добавен преди 10 години

Иска ми се да ридая, но мъката е глупава. Иска ми се да вярвам, но вярата е гробище.

Буковски

Добавен преди 10 години

Душа в рани

Трудно дишам - боли от самота.
Пулсира в гърдите онази пустота,
която тръгвайки в сърцето ми остави,
заедно с безброй кървящи рани.
Сега сама, от болка сломена
виждам те само в своите представи.
И всяка нощ сънувам те -
кратка утеха за душата в рани…

Добавен преди 10 години

Много боли…

Много боли, когато усетиш, че там си излишен, където преди, си бил ти очакван, си бил и обичан, пред теб са се клели в обич дори… Много боли, когато си тръгне от теб без причина тя - любовта… Когато останеш, самотен и тъжен, с бутилка ракия и чаша в ръка… Много боли, когато се вгледаш, във сенките тъмни под твоите очи… Които животът - този палав художник, без да пита, без жал, изведнъж сътвори… Много боли, когато загубиш, надежда, че нявга ще бъдеш щастлив… Недей се отчайва, недей се предава, просто привиквай с болката ти…

Добромир Радев

Добавен преди 10 години

Тя беше изморена психически и физически.
Тя искаше да затвори очите си и никога повече да не ги отвори отново.

Добавен преди 10 години