В началото е мисълта, а после думите. Когато всичко е в обратен ред, това е всъщност глупостта…

Добавен преди 10 години

Някои моменти са хубави, някои са още по-хубави, някои дори си заслужават да напишеш нещо за тях.

Буковски

Добавен преди 10 години

ПРИТЧА ЗА ИНДИАНСКИТЕ ЧЕРОКИ

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

Добавен преди 10 години

Суфи притча за Магарицата и бодилът

Веднъж под опашката на една магарица попаднал репей. Кого да помоли за помощ нещастната магарица? Подскачала, въргаляла се по земята, лягала, ставала, махала с опашка, но бодилът все повече се забивал и все по- непоносимо я боляло.
Докато се опитвала да се освободи от тръна, тя така силно ревяла, че някой от минаващите наблизо не издържал, отишъл и я ритнал с все сила отзад. От удара репеят паднал животното се успокоило.
Струва ли си да се сърдим на тези, които в труден час ни избавят от бедата с помощта на ритник?

Добавен преди 10 години

ПРИТЧА ЗА ОБИЧТА

- Учителю, как да владея над душата на някого?
- През рана! - казал мъдрецът
- Но…как се отваря рана на онзи, когото обичаш?
- Когато спреш да го обичаш. Когато започнеш да обичаш своето добре, повече от неговото.
- Но…тогава аз няма да имам човека, когото обичам, а едно наранено и смачкано същество. А аз не искам това.
- Значи наистина обичаш.
- Така е!
- Тогава спри да искаш да владееш над душата му и просто обичай.
- Трудно е, учителю!
- А кой е казвал, че е лесно. За да обича истински душата ти няма нужда от нищо от другия и ти нищо не би следвало да искаш.
- Но той ме наранява.
- Значи си позволила да властва над душата ти.
- И това е вярно.
- Това не е обич.
- А ако все пак си мисля, че ме обича?
- Ако е вярно, то значи не може да обича себе си и не може да направи нищо за или против себе си. Такъв човек заслужава състрадание.
- Състраданието израз на обич ли е?
- Ако не допуснеш да е съжаление - да!
- А как да затворя раната, която зее в душата ми?
- Няма как! Има рани, които ни една билка не лекува. Времето ще притъпи болката, Духът ще разтвори обидата, но раната ще остане и някои спомен отвреме навреме ще я отваря отново. Но ти бъди благодарен на себе си - малко са онези, които са способни да живеят правило с нея. Научи се на състрадание, обич и търпение и се радвай на всичко, което имаш, защото то е много. Не страдай за минали неща, не позволявай да страдаш за настоящи, а още по-малко за бъдещи. Никой не знае какво ще се случи утре - дори аз! И за това съм тъй спокоен и духът ми е весел, защото може би ме чакат приятни изненади.
- Това не е ли напразна надежда?
- Това е истинска надежда! Вярвай, че си значим на себе си, вярвай, че можеш да преодолееш всяко препятствие, което се изправя на пътя ти и обичай - няма нищо по-красиво от това. Само така ще носиш раната си достойно и мъдро.

Добавен преди 10 години