Цитати за хората
"Слабите хора отмъщават, силните прощават, а интелигентните игнорират."
Джон Пиърс
Подобни цитати
"Хората страдат и си вгорчават живота, защото по дванайсет часа на ден се чувстват виновни, че са такива, каквито са. А през другите дванайсет часа вгорчават живота на някой друг, казвайки му какво да прави."
Хорхе Букай
Чудя се, колко ли хора съм поглеждал през живота си, без да съм успял да ги видя...
Джон Стайнбек
"Хората си мислят, че ако заминат да живеят на друго място ще бъдат щастливи, а после се оказва: че където и да отидеш навсякъде взимаш със себе си... себе си."
Нийл Геймън
"Някои хора съжаляват, като смятат, че са си "изгубили времето с неправилните хора"...Но не е така Времето с "неправилните "хора не е пропиляно напразно...те са се появили да ни научат на нещо. Така че , те са правилните хора, за дадения момент. Всъщност ние трябва да сме им благодарни за това , че са ни"изпратени" да влезнат в живота ни, за да ни научат не нещо ...те дори не го осъзнават Идват, дават ни уроци...и после си отиват Но, ако не си научим урока...те се връщат отново в живота ни...само че в други ситуации, и с други действащи лица И така...УРОЦИ до безкрай...."
Приказка за Яростта и Тъгата
"Имало някога ... едно чудно езеро.
В прозрачните му и чисти води плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото...
До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигали Тъгата Яростта, за да се изкъпят заедно.
Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
Яростта, която бързала /Яростта винаги бърза/, се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла от водата...Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила.
Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата...
И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза - или по-точно, без да съзнава, че времето минава - излязла от езерото бавно и лениво.
на брега установила, че дрехите й ги няма.
Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота, така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта -сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й, всъщност, се крие Тъгата."
Хорхе Букай