СЪН

Със устни, създадени нежно да любят…
С две ръце – вечно празни, без мойте в тях…
Със очи, от които ума си загубих…
И със тяло, създадено само за грях…
.
Със коси водопадни, копринени, меки…
И с нозе удивителни и със прасковен мъх…
Светли мисли отчаяни, но от мене обзети…
И с мечти вечно - свежи като пролетен лъх…

Такава ела, измечтано момиче!
Аз очаквам те пак след дванайстата нощ…
Диамант не предлагам – златото не е всичко…
Обещавам ти само нощно - звезден разкош!…

Обещавам пътека, по която да тръгнем!
И луната да свети не по-ярко от нас…
Океан от любов… Ураган от прегръдки…
Подсъзнания вечни, но със право на глас…

И със устни, създадени нежно да любят,
и с нозе удивителни, дето свършват с въпрос,
звездочела ела към луната да тръгнем!…
Да избъдем съня двама с теб тази нощ!…

Добавен преди 10 години

Не съм се налюбила още.
Пие ми се живот.
Целува ми се в късни нощи,
лежи ми се в прясно сено.
Мечтае ми се до мъжко рамо,
гледат ми се очи,
гали ми се сутрин рано,
наричат ми се звезди.
Сънува ми се в обятия,
потъва ми се в небе,
разтапя ми се в стихове,
гори ми се в сърце.
Усеща ми се вятъра,
лети ми се с криле,
слушат ми се ноти,
мирише ми се море.
Люби ми се-по зазоряване,
изгаря ми се в обет,
отдава ми се неистово,
единствено и само на теб…

Добавен преди 10 години

Какво като болиш? Като мине раната, ще мине и болката. Ще ми остане белег…, но той само ще ми напомня, че всяка рана зараства, и…, че вече не болиш.

Добавен преди 10 години

Любовта не е прегръдка на телата! Тя е в прегръдките на душите.

Добавен преди 10 години

Липсва ми факта да те чакам. Липсва ми всеки път като излезна онова "ако"… днес ако го видя, ако там го засека. Липсва ми факта да си мечтая за теб.

Добавен преди 10 години