Разни мъдрости, мисли и цитати
ПРИТЧА ЗА ПРЕПЪНИ КАМЪК
Веднъж магарето на един фермер паднало в дълбока яма. То ревяло силно и отчаяно, докато той се суетял и се опитвал някак си да го извади. След като никак не успявал, фермерът решил, че магарето е старо, а дупката така или иначе трябва да се затрупа, тъй че повикал на помощ съседите си. Всички грабнали лопати и започнали да хвърлят пръст в ямата. Първоначално, разбирайки какво се случва, магарето започнало да крещи още по-силно и по-ужасено, но след известно време млъкнало. Фермерът се навел над дупката да провери какво става и останал изумен. С всяка лопата пръст, която го удряла в гърба магарето правело нещо изумително: отърсвало се и стъпвало върху нея. И за всеобщо учудване след още известно време магарето се показало на ръба, изскочило навън и избягало щастливо. Животът ни засипва с всякаква мръсотия. Номерът "да се измъкнеш от ямата" е да се изтръскаш и да стъпиш отгоре. Всеки един проблем не е препъни камък, той е стъпало. Можем да се измъкнем и от най-дълбоката дупка ако не спираме, ако никога не се предаваме! Отърсете се и направете крачката нагоре.
Подобни цитати
ПРИТЧА ЗА ПРОФЕСОРА И СТУДЕНТА!
Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
-Всичко ли което съществува е създадено от Бога?
Един студент се изправил и смело отвърнал:
-Да създадено е от Бога.
-Значи Бог е създал всичко?
-Да сър - потвърдил отново студента.
Професора продължил:
-Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува, така че съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност Бог е зло.
Студента притихнал след този отговор. Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите, как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.
-Разбира се - самодоволно отвърнал професора. Студента се изправил и попитал
-Професоре а студа съществува ли?
-Що за въпрос, разбира се, че съществува! На теб никога ли не е било студено?
Студентите се засмели на въпроса на младежа. А той продължил:
-Всъщност в съотвествие със законите на физиката студ не съществува, това което ние възприемаме за студ е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съотвествие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула( -460 градуса по фаренхайт) е аболютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина. Студента продължил:
-Професоре а тъмнина съществува ли?
-Да, съществува.
Студента отвърнал:
-Отново не сте прав сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина нали така? Тъмнината е понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.
Накрая студента попитал отново професора:
-Сър, злото съществува ли?
Този път професора отговорил доста по-неуверено:
-Разбира се, както вече казах виждаме го всеки ден, жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.
На което студента отвърнал:
-Злото не съществува сър само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината - дума създадена от човека, да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото - това не е вяра или любов, които съществуват както толпината и светлината. Злото - това е резултата от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.
Професорът мълчаливо седнал на мястото си.
Името на младия студент било Алберт Айнщайн.
Три пътя водят към знанието:
пътят на размишлението - това е най-благородния път,
пътят на подражанието - това е най-лекият път,
и пътят на опита - това е най-горчивият път.
Ти кой път ще избереш?
Разума си има граници, които простотията не признава. Ето защо тя е безгранична.
Най-хубавото се вижда с очите, най-същественото докосва сърцето!
Притча за Жената
Мъжът отишъл при Бог и се оплакал от своята скука. Всевишният се замислил: "От какво да направя Жена, като целия материал отиде за мъжа?" Но не можел да откаже на горещата мъжка молба и след мъчителен размисъл Бог сътворил Жената като смесил: очарователните цветове на изгрева, няколко ярки слънчеви лъчи, замислената тъга на луната, красотата на лебеда, игривостта на котката, грациозността на сърната, ласкавата топлина на кожата, притегателната сила на магнита и слепил здраво съставките.
Но всичко това Му се видяло много сладникаво и затова добавил: хладното сияние на звездите, непостоянството на вятъра, сълзите на облаците, хитростта на лисицата, досадността на мухата, жилото на осата, отровата на змията, ревността на тигрицата, алчността на акулата, кръвожадността на пиявицата…
Вдъхнал живот на всичко това и в резултат се появила Жената.
Бог подарил творението си на мъжа и му казал:
- Пази я такава, каквато се е получила и не се опитвай да я променяш!