Нося си кръста. Не ме питай отколко
години го нося. Не ти стига броенето.
Радост видях. Щастие, болка,
колкото толкова. Измита ги времето…
Минах в живота точно ето такава:
Нека всеки да вземе, по много.
Не поисках прегръдка. Не разчитах на слава.
Но раздадох звезди, смях и обич…
Разпилях се по вятъра, като прашинка,
сътворих безконечни вселени.
Разтопявах тъга, като лятна снежинка,
давах вечност. Всеки да вземе.
Нося си кръста. Заедно с него летя.
Не тежи. Не ме гледай с насмешка.
Вярвам до лудост, че всяка мечта
сбъдва се с обич. Съвсем по човешки.
Моят полет е спомен за синьо небе,
и през болката все съм различна…
Този, който от мене най-много си взе,
точно този най-много обичах.

Мира Дойчинова

Добавен преди 10 години

Дали съм същата? Отдавна аз съм друга.
Наивното момиче в мен умря…
Ти имаш най-голямата заслуга
и носиш най-голямата вина…

Не те наказвам… Просто си отивам…
Не искам болката да продължи…
Не мога мъката си да прикривам,
да продължавам да живея със лъжи…

Назад не ще се никога обърна.
Ще бъда пак щастливата жена,
която ти във статуя превърна,
обрече на безкрайна самота…

Не искам нищо… Само да забравиш…
И ако можеш някак ми прости…
Във миналото всичко да оставиш
Недей ме спира… Просто ме пусни…

Добавен преди 10 години

Действително понякога животът заговорничи срещу нас и именно тогава се запитваме: "Защо това трябва да се случи на мен?" Пред неизбежното някои се обезсърчават, други обаче стават по-силни, а най-мъдрите извличат поука.

Паулу Коелю

Добавен преди 10 години

Никога не е грешил този, който никога не е опитвал нещо ново.

Добавен преди 10 години

Колкото е по-добър един човек, толкова по-малко забелязва лошото в другите.

Добавен преди 10 години