Цитати за любовта
Какво е любовта – да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава.
Гьоте
Подобни цитати
Любов без уважение не отива далече и не се издига високо. Тя е ангел, само с едно крило.
А. Дюма
Приятелството може да завърши с любов, любовта с приятелство - никога.
Чарлз Кейлъб Колтън
Един час истинска любов, струва повече от цяла вечност отегчителен живот.
Афра Бен
Такава ме обичай
Такава съм. Такава ме обичай! -
Ревнива. Безразсъдна. Непокорна.
Жените като мене те привличат.
Не ми разказвай как си търсиш скромна.
Не ми разказвай - виждам ти очите!
От огъня във тях ще ослепея.
Защо ти е момиче от мечтите,
когато срещу теб танцува фея?
Да, вярно е - рискуваш си сърцето.
Но, моля те, не бързай да се плашиш!
Възможно е да литнеш до небето!
Е, може и в калта да се удавиш…
Не се опитомявам лесно. Даже
почти е невъзможно. Но опитай!
Страхлив ли си - до ден ще се откажеш.
На втори шанс обаче не разчитай.
Влудяваща съм често. Не отричам.
Със мен глава поставяш във торбата.
Но Бог ми е свидетел, че обичам
сто пъти по-горещо от жената,
която ще мълчи и ще те слуша
дори когато знае, че е права…
От мене не очаквай да ти служа.
Очаквай да обичам до забрава!
ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ
Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова -
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил.
Забрави туй време, га плачех
за поглед мил и за въздишка:
роб бях тогаз - вериги влачех,
та за една твоя усмивка,
безумен аз светът презирах
и чувства си в калта увирах!
Забрави ти онез полуди,
в тез гърди веч любов не грее
и не можеш я ти събуди
там, де скръб дълбока владее,
де сичко е с рани покрито
и сърце зло в злоба обвито!
Ти имаш глас чуден - млада си,
но чуйш ли как пее гората?
Чуйш ли как плачат сиромаси?
За тоз глас ми копней душата,
и там тегли сърце ранено,
там, де е се с кърви облено!
О, махни тез думи отровни!
Чуй как стене гора и шума,
чуй как ечат бури вековни,
как нареждат дума по дума -
приказки за стари времена
и песни за нови теглила!
Запей и ти песен такава,
запей ми, девойко, на жалост,
запей как брат брата продава,
как гинат сили и младост,
как плаче сиротна вдовица
и как теглят без дом дечица!
Запей, или млъкни, махни се!
Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,
ще хвръкне, изгоро, - свести се!
Там, де земя гърми и тътне
от викове страшни и злобни
и предсмъртни песни надгробни…
Там… там буря кърши клонове,
а сабля ги свива на венец;
зинали са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец,
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!
Ах, тез песни и таз усмивка
кой глас ще ми викне, запее?
Кървава да вдигна напивка,
от коя и любов немее,
пък тогаз и сам ще запея
що любя и за що милея!…