Цитати за личността
Никога не си искал
принцеси,
а момиче с дълга
красива коса…
Сутрин щастливо
разрошена,
и да мирише
на море
или на парфюма ти.
С гуменки и рокля,
чуплива душа
и любов като вълните…
Да ти допълва
изреченията…
и възглавницата
ти да й отива.
Да не пита къде си,
защото свободни
сме най-красиви.
Не ти трябват принцеси.
Позлатените пеперуди
не могат да летят.
Рали Генчева
Подобни цитати
Аз съм цялата с думи -
не мога да те прегърна -
нямам ръце,
не мога да те погледна -
нямам очи,
не мога да ти дам нежна утеха…
Душата ми е пуста…
Душата ми е пуста: буря
кратка
помете всичко там.
Напразно вече
следа бих дирил от мечтата
сладка,
по тебе образ потъмнял!
Далече,
цял век далече са от
мен
миражите на вчерашния
ден.
Все пак аз помня: ти дойде
желана,
дойде с душа лист още
неизписан,
лист бяла книга.В своя
вехта рана
перо намокрих: в спомени
улисан,
посегнах аз и писах без
покой,
от болка се превивах -
и писах с кръв и
гной.
Че ти не бе живяла: а
живота
бе мене пък задавил. И той
свари
с проклети писмена на
богоскота
душата ти чрез мене да
нашари.
Перо послушно-копие на
цар…
Раних аз твоя дух и своя
чар.
В очакване, боязън
непонятна
владееше предчувствията
мой;
Изгубих те - пустиня
необятна…
Чух змийски съсък в
спомените свои.
Перо послушно, копие на
цар! -
Раних аз тоя дух, убих и своя
чар.
Пейо Яворов
Този, който е направил грешка и не се е опитал да я поправи, допуска още една…
Конфуций
Седнах и се запитах… Какво ме задържа при този мъж? Защо след като ме наранява, аз все още не се отказвах от него… Заслужаваше ли си безсънните нощи и всичките сълзи, проляти заради него… седях там и не намирах отговор.
Тя:
Виж, плача и не ме е срам,
сега за себе си ще ти разкажа.
Какво ще си помислиш ти, не знам,
но няма вече да те лъжа.
Обичам те и много ме боли,
защото виждам, че е споделено.
Наречи ме луда, но моите очи,
от нашто "щастие" са окървавени.
Той:
Не те разбирам, пак използваш много думи…
Кажи ми просто, че не ме обичаш!
Тя:
Не е всичко толкоз лесно,
с теб се задушавам,
обичам те, но много често,
се чувствам, все едно, че се продавам…
Той:
Но аз не искам да те купя!
Нима лошо е, че те обичам?…
Тя:
Но не ме караш да летя,
обичаш ме и аз се свличам,
в бездната… и губя си съня,
трябва да пълзя, за да те обичам…
Той:
С тези думи ли ще ме оставиш?
И ще си тръгнеш? Любовта не се римува…
Тя:
Но ти си празен, нямаш чувства,
щастието за теб е план, хартия,
а за мен е някакво изкуство,
не робство, нито плен… стихия!
Той:
Стихията си ти за мен,
но сърцето ти отново се страхува,
защото, запомни от мен -
любовта кърви, не се римува.