Цитати за личността
Нищо не помогна. Познати са ви отношенията, създадени от нужда, от самота, от страх, потребността от малко топлина, от нечий глас, от едно тяло, пробуждането в жалка стая в една чужда страна, сякаш си изпаднал накрай света; а после жалката благодарност, че усещаш до себе си друго дихание - но какво представлява то пред напора на фантазията, която смуче кръвта и сутринта те кара да се събудиш с блудкавия вкус в устата, че си злоупотребил със себе си.
Е. М. Ремарк
Подобни цитати
Това, което трябва да знаем, винаги е пред очите ни, достатъчно е да се огледаме внимателно и с почтителност, за да открием къде иска да ни отведе Бог и коя ще е най-правилната стъпка, която трябва да предприемем в следващия миг.
Паулу Колею
Откраднах си минути тишина.
Без звуците си още по-красива.
Щом мъж обича някоя жена,
той прави всичко, за да е щастлива.
Сега не чувам нищо. Само ти
присъстваш в онемялата ми стая.
В ръцете ми - изчезнала почти -
на тихо те целувам най-накрая.
Попивам всеки полъх на парфюм
и всеки дъх от устните ти меки…
Обичам те, изказано на ум,
е истинско обичам те за всеки.
Откраднах си минути. Ти и аз.
В мълчание, което обладава.
Не се нуждае любовта от глас.
Достатъчно е да ни притежава.
Добромир Банев
Книгите са огледала; в тях човек вижда само онова, което носи в себе си.
Карлос Руис Сафон
МАЙКА
Не, не пращай ми дъще пари
ако има нужда, ще взема назаем,
не пращай ми пълни торби,
тебе си гледай, напреде върви.
Понякога ми се ще само
да погаля нежно косите ти,
всичко си имам моето момиче,
само не мога да зърна очите ти.
Не давай ми празни надежди,
че някой ден ще се върнеш,
знам, че не ти остава време
от работа даже да се обърнеш.
Всеки път когато ти звънна
ме караш да изпитвам вина,
от твоето семейство и време
все едно опитвам се да крада.
Но ако може някога само
прати ми една снимка мамо,
на моята внучка прекрасна и мила,
която не знае, че теб съм родила.
Иначе нямам нужда от нищо
не залъгвай ме с приказки излишни,
ела си щерко за малко само,
защото утре може мен да ме няма.
Без да желаеш, убиваш някого някъде.
Без да подозираш отнемаш нечие дихание.
Без да възнамеряваш, го блъскаш с лакът или поглед.
Без да съзнаваш, раняваш с усмивка, с жест, с мълчание. Знаеш ли къде, в кого рикошират твоите думи?
Блага Димитрова