Цитати за мъката
Колко време трае любовта и колко страданието, което постепенно, но трайно се настанява на нейно място, а после отстъпва на хладината - първо едва доловима, като близване на бучка лед с върха на езика, а после - като полъх на фризера, отворен рязко в топъл ден.
Силвия Чолева
Подобни цитати
Където стихват всички ветрове…
Все по-тихо болиш. А очите ми
са се превърнали във неми езера.
Понякога над тях прелитат птици.
И ми напомнят колко съм сама.
Понякога изгрява кратко слънце
от нежна дума, казана от друг.
И облаците плахо се разкъсват,
прегърбени от толкова много студ.
Понякога в съня ми ме прорязваш
и после идват дълги дъждове.
А ти болиш затихващо. От ляво.
Където някога съм имала сърце.
Да, трябваше да си ида. Трябваше да си взема наранената душа, да събера отломките от чувствата си и да намеря някак начин да ги излекувам.
Отивай си! Отдавна ме изгуби.
Сърцето ми страхливци не обича.
Аз в бурите, в стихиите се влюбвам
и всичко непознато ме привлича.
Гори кръвта в немирните ми вени,
а цял пожар за твоите предложих.
Страстта си - нажежена до червено,
в краката ти без капка свян положих.
Не съм от съвършените, не съм.
Аз лудост съм посипала земята.
Не мога да съм кротка и насън.
Изригват сто вулкана във душата.
А ти заключен в тесния си дом,
животът си - живот ли го наричаш?
Безпътен и оставен без подслон -
живее, който истински обича!
Отивай си! Сърцето ти е празно.
Безстрастен и кошмарен твоят ден.
Такъв човек (от обич да се пази!
как би намерил място покрай мен?!
Любовното удоволствие трае един миг. Любовната мъка трае цял живот!
Щастието идва капка по капка, но си отива като река и отстъпва място на мъката, която идва като река, а си отива капка по капка!