Какво бях и какво съм за теб?


Не бях ли аз момичето мечта?
не бях ли аз твоята звезда?
А мислеше, че е нереална любовта,
-е не сгрешил си-истинска е, това е тя.



Не каза нито дума, но аз разбрах,
ти беше моята съдба, но късно го осазнах.
Не бях ли аз момичето с далгата кафява,
начупена коса,за която ти така мечта?



Не бях ли твоята Пенелопе, твоята геройня
в сапунен сериал? Е бях, вече не съм,сега съм
просто момичето на твоя приятел.
А чаках те, но ти не помръдна- и ти чакаше,
а трябваше да действаш, тогава беше времето.


Аз прибързах-Да,не можех вечно да те чакам,
той се сети и ме грабна, а аз очаквах теб.
Ти разбра за нас, не ти хареса-на мене също,
но исках в онзи миг утеха, а ти стоеше настрана.


Сега е късно знаеш го и ти, и погледи преплитаме,
и в тъга облени са душите ни, а можеше да е различно.
И жадуваме да сме заедно, но до там оставаме-
С жажда за любов, за едно докосване, за един поглед.


Ти отричаш да имаш чувства- е как ще си признаеш,
нали за смях ще станеш, но за това не са нужни думи,
нужен е само един твой поглед и жест,всичко вече е ясно.
Ти Обичаш ме, това го знам-сега ти трябва да обичаш
нея-дали можеш?Това го знаеш само ти.

Но знаеш ли?-Съмнявам се ,човек веднъж Обича истински... .