Ти бе…

Ти бе моя мисъл и нежно мечтание,
пъстра илюзия и страстно желание,
огромен порив, див копнеж,
възход мой бе и луд метеж.

Ти бе несънуван сън, измамност,
видение миражно бе, но и реалност,
огромна болка, неистово страдание,
сълза горчива, лудо отчаяние.

Ти бе пареща ласка, чувствена милувка,
прегръдка любовна, огнена целувка,
страст изпепеляваща и тръпка сластна,
мое дихание, любов неподвластна.

Ти бе гняв опустошаващ, връхлитащо вълнение,
смразяваща вина, забравеното опрощение,
тъга безмерна, остров на забвение.
Ти бе моят живот и моето спасение!

А аз какво ли бях?

МИЛЕНА ЙОРДАНОВА

Добавен преди 10 години

След толкова години

От толкова години те очаквам, ето
на прага ми пристъпваш драг и мил.
И като вятър, загубил се във сляпо ехо,
неизменно търсиш онова, което си изтрил.

Полюшва се в очите ти изгубен миг надежда.
Дали ще ми достигне обич да се съживя?
Не съм готова отново да родя копнежност
и виновно да си тръгнеш след това.

От толкова години те очаквам, ето
сега не мога в дома си да те приютя.
Мълчи сърцето ми, студени са ръцете.
Спомен си, след толкова години самота.

Сияна Георгиева

Добавен преди 10 години

Едно обичане не е достатъчно
и две не са достатъчни и три,
ако звуча ужасно нелогично -
по – добре да осъмнем от утре сами.
По – добре да наклоним везните
към някоя мисъл натрапчива,
да се вкопчим в звездите
и право към небето – без очаквания.
Любовта се оказа илюзия.
(Дай да си сипем по едно.)
Спомените стържат в стъклата
Всички линии са заети – и ми е само.
Покривите са в краката ми.
Мирна съм. Тъмна и немея.
Изпразнена от съдържание
преливам в някаква неясна идея.
Едно обичане не е достатъчно
и две не са достатъчни и три.
Любовите са просто окончания,
по които откриваме безкрая, или?
С две липи отпред,
а във скута с измислици
ще превърна тишината в съмишленик
и от ларва ще стана пеперуда.
Колко малки любови
правят една голяма?
Знам, че един ден ще зная.
Знам го…
Да се откажа ли? Няма!

Добавен преди 10 години

Моят нежен спомен

По устните на притръпналия делник
към теб пристъпвам с тихи стъпки.
Не ми достигна вяра, малко смелост
докрай да те убия, моя Тръпко.

А ти пенливо по устните изтичаше
и сам се давеше във своите въпроси.
Докосваше с мълчание
(дали така обичал си),
не знам, но срутиха се всички мостове.

Предлагаше ми хладна нежност,
(вместо огън).
Готова бях докрай да се раздавам,
(ти пък не).
Различни бяхме, аз мечта, ти топъл
спомен,
но зная, обичал си ме, колкото и аз
обичах теб.

Сияна Георгиева

Добавен преди 10 години

Не тръгвай

Не тръгвай, когато имам нужда от нежност,
когато уморено в очите ми гаснат лета.
Не искам от болка изтънени надежди
да топлят деня ми, да будят нощта.

Не тръгвай, когато сърцето е жадна пустиня,
когато ръцете треперят за капка вода.
Не тръгвай, безумно обрекъл на своето минало
душата си светла, в кълбо самота.

Сияна Георгиева

Добавен преди 10 години