Разни мъдрости, мисли и цитати
Притча за Трите сита
Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия философ и му казал:
- Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!
- Чакай малко - казал Сократ - преди да ми разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам "проверка с трите сита". Първото е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш е вярно?
- Не, просто чух другите да говорят...
- Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми кажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
- Ами, не! Напротив!
- Значи - казал Сократ - искаш да ми разказваш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито - на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?
- Хм... всъщност - не особено.
- Тогава - заключил Сократ - ако това, което имаш да ми казваш не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го разказваш?
Подобни цитати
Притча за щуката
Един път е бил направен експеримент.
В резервоар с вода е била сложена щука, която е била хранена с дребна риба и в рамките на няколко дни поведение се е записвало с камера.
След известно време учените променили условията и поставили стъклена бариера между щуката и дребните рибки. Всеки път, когато щуката искала да изяде някоя рибка, тя се е сблъсквала със стъклената преграда. След поредица от неуспешни опити, изпитвайки болка при всеки удар със стъклото, не получавайки нищо за награда, щуката прекратява опитите си да хване някоя от рибите. Когато учените решили, че тя вече е достатъчно гладна, те махнали стъклената преграда и вече нищо не стояло между щуката и храната й – рибките.
Обаче за всеобщо учудване, щуката не предприела нито един опит да хване някаква риба. Как така – щуката плува в аквариум, пълен с храна, но не изяжда нито една риба? Обяснението на това поведение е, че след толкова много неудачи и изтърпяна болка, щуката е била абсолютно сигурна, че опитите да хване риба са безполезни. В края на краищата тя умира от глад, плувайки в аквариум ПЪЛЕН С ХРАНА!
Храната е била напълно достъпна, но щуката твърдо е ВЯРВАЛА в нейната недостъпност!
Махнете всякакви страхове и съмнение от пътя, който ви води към мечтите ви!
По-добре да бъдеш малка светлинка, отколкото голяма сянка!
Не се бойте от промените. Най-често се случват когато са необходими.
Конфуций
Притча за приятелството
В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка:
“Днес моят най-добър приятел ме удари!”
Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
“Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!”
Заинтригуван, приятелят му го попитал:
“Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?”
Засмян, другарят му отвърнал:
“Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на сърцето, където никoй не може да го заличи…”
Притча за родителите
Учителка помолила децата да напишат съчинение за това, какво биха искали Бог да направи за тях.
Вечерта, когато проверявала работите, тя се натъкнала на едно съчинение, което много я разстроило.
В този момент влязъл нейният мъж и я видял да плаче.
-Какво се е случило? – попитал той.
-Чети! – отговорила тя и му подала съчинението на едно момченце.
“Господи, днес ще те помоля за нещо странно: Превърни ме в телевизор!
Искам да заема неговото място. Искам да живея, както живее телевизорът в нашия дом.
Искам да имам важно място и да събирам семейството около себе си.
Искам да ме слушат, без да ме прекъсват и да задават въпроси, докато говоря.
Искам да бъда център на внимание. Искам да ги занимавам така, както ги занимава телевизорът.
Искам да бъда в компанията на татко, когато той се прибира вкъщи, даже и да е изморен.
Искам мама вместо това, да ме игнорира, да идва при мен, когато се чувства самотна и тъжна.
Искам поне понякога моите родители да оставят всичко настрани и да прекарат малко време с мен.
Боже, не искам толкова много…
Искам само да живея, както живее всеки телевизор!”
-Кошмар! Бедното дете! – възкликнал мъжът. – Що за родители са това?!
-Това е съчинението на нашия син...