Защо Човеко, си гневен и сърдит, вечно недоволен, злобен, завистлив. Всеки ден искаш Още и Още и Още, без да си даваш сметка че получаваш точно толкова, колкото ти самия можеш да дадеш. И не искай повече от колкото би могъл да понесеш. Колко пъти днес, Човеко ПРОСТОСМЪРТЕН, вместо Искам каза:
- Благодаря, че се събуди сутринта… Благодаря, за днешния и за всички утрешни дни. Благодаря за способността да виждам, да чувам, да усещам, да вкусвам, да докосвам. Благодаря, че тежка болест не ме покоси, че дишам, че съм жив! Колко пъти Човеко, ПРОСТОСМЪРТЕН днес Му каза, Благодаря ти Господи, че си до мен, благодаря за всичко, което си ми дал и за всичко, което ми отне!

Добавен преди 10 години

Мислех си, всички хора в този град говорят на един и същ език, но никой никого не разбира. Странните сериали, лъжливите политици по телевизията разправят за с*кса и за безпаричието. Но никой не разказва за тишината в себе си, никой не разкрива себе си.

Добавен преди 10 години

Нямам мисли по себе си. Не обичам преструвките.
Днес съм само по смелост. И по блясък в очите.
Колко щастие има във куража да чувстваш
изтървани въздишки, стигащи до звездите…
И какво, че минутите бързат и се изнизват –
във редици, под строй, или тъй, безпричинно,
и със строго мастило неотклонно подписват
онзи лист, на живота ми, в който още ме има…
Безразборно пилях всеки пясък на времето,
който уж е изтичал от невидим часовник,
а накрая оказа се, че светът ми е вземал
всички мигове с лихва, но пък няма виновник…
Затова съм сега точно колкото толкова.
Нямам мисли по себе си. И съм аз. И обичам.
Днес съм цялата смелост. Разсъблякох и болките.
И останах по блясък. Но пък той казва всичко.

Мира Дойчинова

Добавен преди 10 години

Смелостта ми се надига бурно, при всеки опит да ме сплашат.

Джейн Остин

Добавен преди 10 години

- Обичам да бъда сам.
- Поне се убеждавам, че ми е по-добре така.

Добавен преди 10 години