Цитати за душата
Светът стана солено море,защото го потопиха сълзите ми.По тебе плачех аз...дните на живота ми се превърнаха в стръмни каменни стъпъла,защото там паднаха моите въздишки,вкаменели от скръб...Нощта се обърна за мене в тъмница на изтезание,защото всяка звезда бе в душата ми разпален шип,който ми напомня за твоя поглед...Ти похити радостта ми и гордостта ми нарече позор,а сиянието ми нарече мрак...Ти ме разби!!!!!
Подобни цитати
Как така лесно сърцето ми превзе?,
Сякаш съм малко невръстно дете.
Как ме накара така с тебе да привикна?,
И токлова силно да те обикна.
Как така се чувствам без тебе нещастна?,
И съм в твоите прегръдки безвластна.
Как така не виждаш това?,
Че не мога да продължавам да живея в самота.
Как така ти ме плени?,
И дълбоко в душата ме рани.
Жената е рай за очите,ад за душата и чистилище за джоба.
Погледа ти-познавам го,
ръцете ти-докосвам ги;
устните ти-целувам ги,
сърцето ти-няма го...
Как мога да обичам някой без душа,
как можах да се излъжа с тебе така?
Как мога да обичам леденото ти сърце,
което моето горещото превзе?
Как мога да наранявам себе си така,
след като ти с мен не веднъж се подигра?
Как да мога на теб да удържа,
до кога ще мога това наказание да търпя?
Как да те накарам да обичаш,
а дали изобщо искам подир мен да тичаш?
А ще мога ли на теб да устоя,
след като секундите без тебе броя???
Коя съм аз,
каква е тая долна страт?
Къде отивам?
Защо принципите си убивам?
Живея в лъжа;
животът ми е суета.
Не искам така -
да те мамя сега.
Искам само ти аз да сме,
да се гушкам във тебе като малко дете.
Но сега всичко е различно
и бушува в мене чувство демонично.
Сега между нас е Той
и няма за съня ми покой.
Той е грях,
Той е адски страх...
Той е огън,от който зня боли,
но не спирам - пари ме, душата ми гори.
Той е мъка, невъзможна мечта;
и красива, но лъжлива е от неговите устни речта.
От него после горчи;
след него сърцето мълчи...
Искам теб такъв, какъвто те знам,
но Той е моят блян.
Сега на кръстопът седя
и зная кой път трябва да избера...
Но Той е дяволско изкушение;
но зная - само с теб ще получа изкупление.
Душата ми е пленница между реалността и лъжата;
душата ми е пленница между два свята...
Истинските неща в живота!
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява едно такова писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.
Запомнете и отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете и кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.