А какво ще кажете за приятелството след 24-25 години, когато училището е далеч зад нас, университетът също... Аз съм безкрайно разочарована от хората, които съм познавала като добри приятели, с които съм ходила да се забавлявам, с които съм споделяла... Оказва се, че всички в момента са ангажирани с работа, семейство, планове за кариера или са пред женитба. Всички са толкова заети, че съвсем не си спомнят за купоните и това вече сякаш не ги интересува. Момчетата са заети с работа или с приятелките си, момичетата ходят след любимите си и си правят планове за семейство и деца... Нима е нормално на 24 години да се превърнеш в скучен семеен човек. Имам чувството, че съм заобградена от баби и дядовци... Всеки, който ми звънне за нещо, е за работа или услуга... Спомена ли за кафе, излизане, или недай си боже за дискотека, започват да мислят кога имат свободно време, и в крайна сметка се оказва, че са безкрайно заети в следващите 2 седмици. Повечето от познатите ми (не мога да ги нарека приятели) излизат с колеги или с приятелите на своите половинки. Означава ли това, че никога не са ме уважавали и никога не са ме смятали за близка...