Аз вече нямам търпение за някои неща, не защото съм станала арогантна, а просто защото съм стигнала до точка в живота си, когато не искам повече да губя време за това, което не ми харесва или ме наранява. Нямам търпимост към цинизма, към прекомерния критицизъм и изисквания от всякакъв вид. Загубих желанието да се харесвам на тези, които не ме харесват; да обичам тези, които не ме обичат и да се усмихвам на тези, които не ми се усмихват. Вече не прекарвам и една минута с тези, които лъжат или искат да манипулират. Реших да не съжителствам повече с претенциозността, лицемерието, нечестността и евтините похвали.
Не се нагаждам към общото клюкарстване. Мразя конфликтите и сравненията. Вярвам в един свят на противоположностите и затова избягвам скованите и непоколебими в увереността си хора. В приятелствата мразя липсата на лоялност и предателството. Не се разбирам с тези, които не знаят кога да направят комплимент или да кажат окуражителна дума. Преувеличенията ме отегчават и ми е трудно да приема хора, които не харесват животните. И най-вече нямам търпение за хора, които не заслужават моето търпение.

Мерил Стрийп

Добавен преди 10 години

Всяка буква

Много думи крие тишината –
иска да ги изрече във слово.
Тръгнала с любов от двама братя
всяка буква ражда се отново…
После се подрежда в свойто място,
радост и светлик да бъде само –
в думички България и щастие,
в най-красивата ни дума: Мамо…
Азбука от вяра и надежда
прави всяка стъпчица по-лека.
Щом науката се пише с нежност,
сбъдва се човешкото в човека…
Много думи греят във душата –
искат с обич да се облекат.
В светлите мечти на двама братя
всяка буква се превръща в път.

Мира Дойчинова

Добавен преди 10 години

Голямото момиче се разплака,
съблече роклята си - сипа чаша джин,
умората я свлече на земята -
в ръцете на килимът и любим.
Луната слезе ниско - замълча,
присви очи от мъка тишината -
на пръсти се промъкна самота,
а вятърът притихна във листата.
Нощта отдръпна тежките завеси,
мечтите свиха до една гнезда.
Една надежда каза тихо - Ето ме!
Небето се смили и заваля.
Над улиците падна здрачината
/ но тя не знае, няма да научи /
Едно момиче - с крайчеца на пръстите си
ще срещне любовта и ще я случи.
Под клепките на къдравите сънища,
преди съвсем да е угаснало небето -
голямото момиче ще се сгуши
във две ръце, от ляво - до сърцето си.

Маргало

Добавен преди 10 години

Това бяха очи, които разбираха всичко, но не се вълнуваха от нищо.

Димитър Димов

Добавен преди 10 години

След като бурята свърши, няма да си спомняш как си се измъкнал, как си успял да оцелееш. Дори няма да бъдеш сигурен дали бурята наистина е свършила. Но едно нещо е сигурно. Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същият човек, който е влязъл в нея. Това е всичко, за което е тази буря…

Харуки Мураками

Добавен преди 10 години