Цитати за личността
Когато те преодолявам
Понякога съм плакала за теб.
Когато нощите ми са били полярни.
Стояла съм дори на колене
и съм очаквала… любов ли? Подаяние!
Понякога съм вярвала в това,
че си човек. И можеш да обичаш.
Каква наивница, за Бога, съм била!
Но днес не съм. Днес съм различна.
Днес се усмихвам както никой друг.
Целувам те наум и си отивам.
Не трепва в тишината нито звук.
И аз се чувствам дяволски красива.
Минавам покрай тебе. Ти мълчиш.
Но тишината ти е грапаво-неловка.
Разбива се във моите очи,
а те са кротки. Уж са кротки.
И отминавам. И вървя напред.
След мене правиш плаха, колеблива крачка.
А аз се моля, моля се да спреш.
Не искам да ме виждаш, че те плача.
Подобни цитати
Уморих се. Чувствам се студена
от лъжи и хорско лицемерие.
А душата сякаш осквернена е,
че изгубих хорското доверие.
Уморих се да съм контролирана
и заплахи явни да поемам.
Търсиха ми кусури. Намираха.
Искаха да бъда… съвършена!
Уморих се от манипулации,
от учители - как трябва да живея!
Баста на фалшивите овации!
Щом е тъжно - няма да се смея!
Думата "приятел" е изчерпана.
Клуб по интереси се нарича.
Мислиш ли различно, ясно-черна си!
И омразата като река към теб потича.
Уморих се да губя приятели.
Без причина, а просто защото
не умея с лъжи и ласкателства
да пригласям на тяхното "мото".
Уморих се от техните мании
за величие,за богоизбраност!
Уморих се да слушам заканите,
да лекувам нанесени рани.
Уморих се от злост,отмъстителност,
и от критики, и от поучения.
Как ли вечно да бъда бдителна
И нащрек за подобни мъчения?
Уморих се…
Ти, моя милост и другите в мен
Ти познаваш всичките ми аз.
Нежната, гальовна като коте,
другата - препила с тишина,
измълчала чак до край живота.
Лошата - ядосана и гневна.
Лиглата, която те разсмива.
Сръдлата, която те изнервя.
Влюбената - истински щастлива.
Тъжната…а тя те натъжава…
И онази, дето се страхува.
Спящата Красавица. И жабата.
(И при двете става със целуване.)
Доверчивата, наивна чак до глупост.
Умната (понякога се случва).
Половинката ти абсолютна лудост.
И онази, дето е заключила
кулата си с десет катинара,
тъй като светът навън я плаши.
Ти познаваш цялата ми шареност.
Всичките жени във мен познаваш.
И те всички искат да останеш.
Искат да ги искаш всички, всички!
Да ти кажа ли една мъничка тайна?
Всички ние много те обичаме.
Ад
Любовта ще направи живота ти ад.
И това ти е ясно. И това е известно.
За петнайсет минути ще те върне назад,
там, където ти беше свободно и лесно.
Ще си имаш очи, ще си имаш крака,
ще си имаш цъфтящо и преливащо тяло.
Всичко пак ще е твое. Ще е точно така,
както в светлото, чисто, ненапито начало.
По-добър, по-усмихнат, търпелив, озарен,
със щастлива тревога, поносима и мека.
След петнайсет минути, щом останеш без мен,
ще е ад. Ще е ад. Ти го знаеш. Но нека.
Мария Донева
Ако всеки може да те има, аз ще пропусна.
Тери Брукс
Не съм виновна, че съм по-различна.
Че нощем се завивам със луната.
Че всъщност съм невидимо момиче,
което си харесва самотата…
Не съм виновна. Просто се родих
със собствена идея за света.
А после взех, че я превърнах в стих.
И я раздадох. За да я спася…
Така ще заживее във душите,
които безпричинно се обичат.
Какво за любовта? Ще я напиша.
По моя начин. По-различния.
Не съм виновна. Много се харесвам.
От себе си на всичко се научих.
Не се залъгвам, че живея лесно.
На обич и мечти обаче случих…
И може би това е по-съществено:
да вярвам до безкрая и отвъд.
Когато всеки миг ти е вълшебство,
животът тихо се превръща в път.
Мира Дойчинова