ИЛЮЗИЯ ОТ МЪЖКИ РОД
SMS*23*05*23.50 Пълнолуние
(Рожденият ми ден)

Защо в свят с илюзии живея?
Изпълнен с впечатления емоция и тръпка.
Даже си мислят някои, че не съм добре.
Опитват се да ми съчувстват.
Упрекват ме, че фантазирам.
Невъзможното избирам, но те не ме разбират.
С какво илюзията привлича?
Навярно в нея има кой да ме обича!
Врата към рая – лъжлива грешка.
Нежност, обич топлина.
Липсва ми това, не мога да го отрека.
Кара ме да се подценявам. Такава не се познавам.
Често правя си оценка, дисекция душевна.
Образи рисувам, в музика ги вплитам.
Пиеса режисирам, герои с имена наричам.
Разговарям, изненадвам, често предизвиквам.
Дали човека вниманието ми заслужава.
Дали разбира, дали ме впечатлява?
На психология си играя, понякога се доверявам.
За това грешки правя, а после страдам.
О, мъжо, в крачка си, не ме лъжи.
Аз разбирам, илюзия си ти!
Харесва ми това. Ти ме развълнува.
Минава време час, два, образа ти избледнява.
На илюзията какво и трябва, тя е гладна.
Покани я в ресторанта, може в истина
да се превърнеш, само ако я нахраниш.
Човека е галантен чар пламък в очи,
усмивка. Професията задължава,
на ниво поставя, той ме отличава.

Светът е пълен със артисти,
признание очакват, да им ръкопляскам.
Поглед топъл, излъчва мекота,
вълнува ме нотката в гласа.
Начало..., и илюзията става.
Действието започва с изненада.
Сега ми дай това, което искам,
аз ще ръкопляскам.. Ще го изживея.
Каква гротеска, пари омая – значение няма.
Илюзията мъжка ще я призова, за да се посмея.
А може би след време от нея и ще плача.
Какво остава – да не мисля, да не чувствам,
да не преигравам, само да се забавлявам.

Но аз не мога илюзията да не уважавам.
Нали чрез нея чувствам и обичам.