Да, самотна съм сега!Докого!Отива да печели,оставя ме сама - с деца.Добре,че имам поне тяхните сърчица с ноща.Защото тържна и празна е моята душа,като нямате до мен сега.Крепиме крехка надежда за края на тългата самота.Но самотна съм сега.Хей, събудете се деца,прогонете тази самота, да изгрее слънце и в моята душа.

Добавен преди 10 години

Деца! Искаме ги, чакаме ги - обичаме ги.Но понякога къде оставаме майките?Сълза! Поглеждат те,целуват те, прегръщат те и - ето къде е майката,душата ти пее.Това са моите деца,знам,че лекуват нашите сърца сплетени.

Добавен преди 10 години

Сладко, но тъжно
като гневно море
е моето сърце
Пак се подхлъзнах
по твърдия лед
отново не дръзнах
да потърся теб.
Вече не вярвам,
че някъде те има
лети пак гарван
над мене и зима
той предвещава,
зима ще сковава
моята душа,
люта и зла,
необяснимо тежка.

Добавен преди 10 години

"Тъмнината в душата"
Ще си починем когато починем, и ще забравим за тъгата, когато в мъглата се затули тъмнината. И когато се загубим и неще се пробудим, ще видим светлината в края на мъглата , то едва тогава ще забравим и завеки изоставим тъмнината в тъмата и тъгата в душата ще се слее със светлината.

Добавен преди 10 години

Отговори ми ти Съдба- защо измъчваш изтерзаната душа? Защо ме обричаш на таз самота ? Защо обърна гръб и ме остави сама ? Искам само капка от това , което изпитва човек в любовта . Искам само капка от нежноста , искам само капка от обичта . Много ли искам от теб - Съдба ? Отговори , не ме мъчи така . А ти какво ми даде ? Безкрайна болка и тъга и в сърцето ми голяма празнота . Стига ми сълзи , в нощи в които не спа . Стига ми балади с които да запълвам празнота . Стига, всичко в мен да крещи от болка и тъга . Стига ... Уморих се ве4е от това . Защо така жестока си - С ъ д б а ???

Добавен преди 10 години